Иде ли краят на вечния длъжник

След серия от неуспешни опити на няколко правителства и Народни събрания най-сетне беше приет Закон за несъстоятелност на физическите лица. Той за първи път урежда възможност граждани, които не упражняват свободна професия, да бъдат обявени в несъстоятелност и след възможното удовлетворяване на кредиторите им, да се освободят от задълженията си.
Сега предстои през следващите 15 дни президентът Румен Радев да прецени дали да бъде обнародван, или да бъде върнат за ново обсъждане. Молби за обявяване в несъстоятелност обаче няма да може да се подават веднага след влизането в сила на закона, което става три дни след обнародването му. Това ще е възможно най-рано след 9 месеца от публикуването му в „Държавен вестник“. Точният момент ще зависи от това кога министърът на правосъдието ще издаде заповед за въвеждане в експлоатация на новия модул за производствата по несъстоятелност на физическите лица в Регистъра по несъстоятелност.
Висшият съдебен съвет пък има 9 месеца, за да организира автоматичното предаване на данни и документи от Единната информационна система на съдилищата към Регистъра по несъстоятелност.

Да поиска да бъде обявен в несъстоятелност 

ще може всеки добросъвестен длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца не може да плати свои изискуеми парични задължения за общо над 10 минимални работни заплати, които към момента са 10 770 лв.
Кой е добросъвестен? Законът предвижда, че това е длъжник, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си.
В него са изброени 11 хипотези, при които длъжникът се приема за недобросъвестен. Те са следните:
- е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран;
- е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение;
- през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;
- се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност (която към момента на разпореждането надхвърля средния месечен доход на длъжника за последните 12 месеца – бел. ред.) през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (за откриване на производството по несъстоятелност – бел. ред.), включително когато е учредил вещно обезпечение – ипотека или залог, за чуждо задължение;
- през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (за откриване на производството по несъстоятелност – бел. ред.), е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които е задължен да издържа, основни жизнени потребности, и когато това задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му (такова е задължение, чието изпълнение, самостоятелно или в съвкупност с други задължения на длъжника, е несъразмерно с разходите за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка – бел. ред.);
- се е разпоредил със свое имущество, при което даденото значително надхвърля по стойност полученото, през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35 (за откриване на производството по несъстоятелност – бел. ред.);
- е представил пред съда или синдика относими за производство по несъстоятелност неверни или непълни данни или неистински документи за своето имущество или доходи, или не е уведомил за придобиване на имущество;
- умишлено е препятствал упражняването на правомощията на съда или на синдика относно проверката на имуществото му, опазването и попълването на масата на несъстоятелността;
- не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, освен ако неизпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина;
- в хода на производството е променил настоящия си адрес, или адреса за призоваване и не е уведомил в 7-дневен срок за това съда или синдика;
- се е разпоредил със свое имущество на значителна стойност в полза на свързано лице или е извършил друго действие, което уврежда кредиторите през последните две години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, но преди постановяване на решение по чл. 35.
По време на производството по несъстоятелност длъжникът ще се издържа от несеквестируемите си доходи. Цялото негово секвестируемо имущество, включително една втора част от вещите и правата върху вещи – съпружеска имуществена общност, влиза в масата на несъстоятелността.

Началото – молба до районния съд

Само самият гражданин-длъжник може да поиска да бъде обявен в несъстоятелност. За целта той ще подава молба до районния съд по настоящия си адрес. Това е съдът, който ще гледа делото като първа инстанция. Към тази молба се прилага подробна декларация, в която длъжникът обявява серия от обстоятелства – доходи, имущество, семейно положение, кредитори, какви плащания е извършвал към тях, както и съответните документи, които ги удостоверяват. Освен това длъжникът може да предложи план за погасяване на задълженията му, но такъв може да бъде изготвен и впоследствие от синдика.
Длъжникът може да поиска да бъде освободен от държавна такса, но законът не допуска да бъде освободен от разноски.
В производството участват всичките му кредитори, т.е. всички, които имат вземане към длъжника, независимо от вида и момента на възникването му. Всеки от тях запазва правата си по дадено обезпечение и може да упражнява правата си както самостоятелно, така и чрез участие в събранието на кредиторите.
Законът предвижда следния ред за удовлетворяване на вземанията:
- вземания, обезпечени с ипотека или залог – от получената сума при реализацията на обезпечението;
- вземания, заради които се упражнява право на задържане – от стойността на задържаната вещ;
- разноски по несъстоятелността;
- вземания за издръжка, дължима по закон от длъжника на трети лица;
- публичноправни вземания на държавата и общините, възникнали до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност;
- вземания, възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и неплатени на падежа;
- останалите необезпечени вземания, възникнали преди датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
- законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, дължима след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност;
- вземане по отпуснат на длъжника кредит или заем от свързано лице;
- безвъзмездна сделка;
- разноските на кредиторите за един адвокат във връзка с тяхното участие в производството по несъстоятелност.

Lex.bg, със съкращения

Несъгласие

Законът за личния фалит е написан за много малка част хора. За да разбереш дали отговаряш на критериите за добросъвестен длъжник, има описани 11 случая, в които не си. Той е мъртвороден, защото бе приет единствено, за да ни приемат в еврозоната. Тази позиция изрази председателят на Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги Васил Кендов в ефира на БНР.
Финансистът обясни, че подобен закон е трябвало да бъде приет много отдавна и че е очаквал той да допринесе за това, когато едно лице изпадне в неплатежоспособност, да може максимално бързо да бъде върнато в светлата част на икономиката и да продължи да плаща данъци върху реалните суми, които получава, а не да се стреми да бъде на сиво, където да не го закачат институциите.
Кендов обърна внимание и че законът не изследва защо един човек реално е изпаднал в затруднение. Изрази и учудването си и защо със закона се въвежда нова правна фигура – синдик, при положение че сега функционират частните съдебни изпълнители. Финансистът подчерта, че не иска да се изказва като техен защитник, но по думите му те изпълняват същите функции – разпродават имущества, коли:
„По-добре да регламентираме по-добре дейността на ЧСИ, ще имаме по-добър икономически ефект, отколкото да назначим синдик, на който трябва да се плаща. Нужно ли е? Депутатите се усетиха, че масата на несъстоятелността, т.е. това, което има като имущество един човек, то няма да е достатъчно, за да плати на синдика, и затова допуснаха той да може да бъде назначаван служебно – но той защо да го прави и то без пари?“, изрази съмнение председателят на Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги.