Дребни политически сметки

Предложението на Румен Радев за провеждане на референдум за приемането на еврото шокира абсолютно всички - и яростните противници, и пламенните привърженици на тази идея. И то не защото президентът няма право на такава инициатива, а защото в няколко случая в последните три години държавният глава е заявявал, че такова допитване няма как да се проведе.
Рязката смяна на позицията, толкова нехарактерна за целия управленски стил на Радев, подсказва, че зад инициативата няма как да не открием тънки политически сметки. Влизайки рязко в идеята за референдум, Радев се опитва да консолидира в едно целия гневен системен и яростен антисистемен вот. Тоест, да събере под един чадър избирателите на БСП, ИТН, "Възраждане" и "МЕЧ", както и всички онези, които отказаха да гласуват в последните години, превръщайки митологичната партия на бойкотиращите избори в най-голямата политическа група в страната.
Големият проблем е, че Радев вече не е в състояние да предложи наистина допитване на хората. Той може единствено да се заиграе с идеята с ясното съзнание, че референдум няма как да се проведе. И не защото в Народното събрание няма мнозинство, а защото имаме решение на Конституционния съд. Когато КС пренареди парламента, това беше свещено решение на последната неомърсена институция. Сега се оказва, че неговата дума е без значение, особено, ако целта на цялата игричка са някакви евентуални и хипотетични нови избори...
В окото на такава буря избуяват талибанските страсти, мелодраматичните хлипове и размаханите юмруци и заради това е много трудно гласът на здравия разум да бъде чут. Но истината е по-брутална и трябва да се каже на висок глас. Такъв референдум можеше да се проведе преди четири, три или две години. Тогава обаче темата беше заобикаляна като радиоактивно бунище. Разбира се, в нея като слонове в стъкларски магазин влязоха високомерните нарциси от градското дясно, които неясно защо винаги са се ужасявали от гласа на народа и го мразят с нечувана мерзост и страст. Радев обаче го нямаше на хоризонта.
Сега България ще получи конвергентен доклад следващия месец и е изправена пред съвършено различен избор. Ако докладът е отрицателен, така или иначе темата за еврото през 2026 година пада. Но ако страната получи положителен отговор, голямата тема вече ще е какво трябва да се направи, за да могат обикновените българи да не усетят влизането в еврозоната като реално намаляване на своите доходи и изхвърчали в небето цени. Това е автентичният разговор днес и на този терен стои единствено и само БСП. Така мразената, прокълната и вечно държана отговорна БСП. Защото политиката е въпрос на реалности, на постигане на възможното. Истинската политика започва там, където свършват кръчмарските сметки и започва да се мисли за хората. Жалко е, че този терен рязко опустя. Жалко е.