От донор на кадри до получател

Не е ли странно, че щом наближи туристически сезон (летен или зимен), мнозина българи отиват да работят в чуждестранни курорти, а българските работодатели надават вой, че единственото решение да си наемат персонал за сезона, е да "внесат" работници от трети страни? Не е ли странно колко много квалифицирани българи работят по строежите на Европа, а у нас строителите все не достигат?
През април заявените свободни работни места на първичния пазар са 10 869, сочат данните на Агенцията по заетостта. Например в сектора на хотелиерството и ресторантьорството са 13,3% от незаетите позиции. В търговията, транспорта, хотелиерството и ресторантьорството през следващите 12 месеца ще се търсят 55 308 служители. А строителите пак са сред най-търсените професии.
В същото време на борсата са регистрирани 148 895 безработни, като немалка част от тях са нискоквалифицирани или с ниско образование.
Не е без значение и фактът, че през последните години пазара на труда напускат (поради пенсиониране и пр.) повече хора, отколкото са постъпващите на работа. Близо 13% от хората на 15-29 г. у нас нито учат, нито работят, но тези числа само се представят и мерки срещу ограничаването на тази тенденция не се вземат.

Въпросителни буди и друг факт: според резултатите от проучването на потребностите от работна сила, което Агенцията по заетостта провежда всяка година, предприятията, които смятат, че се налага съкращаване на персонал са 17 300, при 12 600 през 2023 г., което означава, че тези фирми са принудени да свиват дейността си през следващите 12 месеца и очевидно причината за това не е липсата на персонал. Въпреки това работодателските организации твърдят, че има недостиг на работна ръка и настояват за внос от трети страни.
Не е ли странно, че и "внесени" работници си плюят на петите? Доста шум се вдигна миналото лято около случая с четиримата сезонни работници от Непал и Шри Ланка, които избягаха от Слънчев бряг. Със сигурност е имало и други подобни случаи в предходни години, но са минавали тихомълком по много причини.
През лятото на 2023 г. трудовите инспектори са установили при проверки 44 граждани на трети държави, които са работили без да им е разрешен достъп до пазара на труда в България, което не говори никак добре за работодателите им. През миналата година проверките са установили средно по две нарушения от работодатели, наели чужденци от трети страни. Макар да не е панацея, безспорно достъпът на чужденци до българския пазар на труда би допринесъл за разширяване на опита и уменията във фирмата, за създаването на многонационална работна среда и още множество ползи, стига наемането да става по легален път и да не е в ущърб на местната работна сила.
Къде се къса веригата? Защо интересите на работодатели и работници, толкова трудно се срещат? Защо до неотдавнашният донор на квалифицирани кадри (България) се превърна в търсач и на чуждестранни работници? Защо работодателите не наемат български безработни и не ги обучат за свободните позиции? А дали безработните не са заинтересовани от предлаганите места и защо, ако е така? Защо от години образователната система не дава на бизнеса ни необходимите му кадри, а пълни главите (и раниците) на подрастващите с неприложими в бъдещата им работа знания? Защо българските работодатели все пестят от заплатата и осигуровките на работниците и от подобряването на условията на труд?
Миналото лято собственик на малък ресторант по морето ми се оплака, че се кани да затваря заради недостиг на персонал, готвачката била възрастна и болна и не можела вече да работи, а младите кандидати били без квалификация, но искали много пари. В същото време млада безработна ми каза, че в "тези ресторантчета" плащат много малко и не си струва дори да се захваща. Пак миналото лято българка, живееща и работеща в страна от ЕС, разказа, че отседнала за ден-два в хотел в голям черноморски курорт, където повечето обслужващи говорели на родния си език, не разбирали и не полагали усилия да разбират, когато младата жена им говорела на български. "Българка съм и искам в България да говоря български", коментира възмутената жената.
Според българските закони различни са процедурите за наемане на работа на чужденци когато става въпрос за:
- граждани на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария
- граждани на трети държави, с които България или ЕС има или няма международно споразумение
- за бежанци.
В случая става дума за граждани от трети страни - българските работодатели през последните години настояват за облекчаване на този режим. Болшинството от случаите касаят наемане на не висококвалифициран персонал в хотелиерството и ресторантьорството, както и в строителството или в селското стопанство. Твърди се, че в туризма най-търсените професии са за камериерки и готвачи.
Законът дава възможности и за сключване на граждански договор с граждани от трети страни, който се основава на специфични изисквания и процедури както от националното законодателство, така и от международни споразумения.
Вариантите са различни, затова и служителите на Агенцията по заетостта и на Инспекцията по труда с готовност консултират работодателите. Но дали капацитетът им е достатъчен? Ще имат ли физическите сили и времето 20-30 или 50 служители да се справят с лавината от документи?
Повече от ясно е, че световният пазар на труда претърпява дълбоки промени, а българският няма как да остане настрани от тези процеси.
В навечерието на туристическия сезон работодатели и тази година се жалват от недостиг на кадри и пак искат "внос" от трети страни. През последните години и българският бизнес е насочил поглед към работниците от Централна и Южна Азия.

Подготвя се облекчаване на режима

Преди дни вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов обяви, че се подготвят нови мерки за осигуряване на работници от чужбина. Те предвиждат по-кратки срокове за издаване на трудови визи, цифровизиране на единното разрешение за пребиваване и работа, както и удължаването му. Сред предложенията е и
по-голяма квота за чужденци, които могат да работят в една фирма - до 50% от средносписъчния състав на предприятието. Караджов увери, че ускорено ще се подготвят и междуправителствени спогодби с държавите, с които няма подписани документи досега, сред които са Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан, Туркменистан, Непал, Индия и др. Сред предложенията е намаляване на срока за признаване на дипломи от 2 месеца на 14 дни, отпадане събирането на документи образователни квалификации, личен и осигурителен номер на чужденеца, разкриване на банкови сметки за чужденци. Предлагат се по-облекчени условия за увеличаване на сроковете за пребиваване, подобряване на посредническата дейност и контрола, повишаване на сигурността на работодателите и др. Предлага се и да отпадне изискването на свидетелство за съдимост при сезонна работа, както и предварително сключване на договор за наем на имот за настаняване.

Работа на граждани от трети страни

За последните шест години у нас са работили над 108 хил. души от трети държави, като само през 2024 г. са малко над 15 хил. от 65 страни във всички сектори на икономиката, коментира зам.-председателят на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти Димитрина Горанова.
За да наеме работодател чуждестранен гражданин, трябва преди всичко да се увери, че за свободната позиция не се изисква българско гражданство, а чужденецът законно пребивава на територията на страната ни. Следват различни процедури по допускането на чужденеца до работно място българския трудов пазар, като се изискват множество документи, сред които разрешения за пребиваване и за работа в зависимост от договора с работодателя. Освен това, необходимо е в предходните 12 месеца общият брой на гражданите на трети държави с разрешено продължително пребиваване да не е над 20% от средносписъчния състав на наетите по трудово правоотношение в съответното предприятие. За малките и средни предприятия този процент е 35.
Условията и редът за достъп до пазара на труда на граждани на трети държави в България се урежда в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Според него те трябва:
- да имат трудов договор с местен работодател;
- да са командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на страната;
- да са преместени по вътрешнокорпоративен трансфер
- извършват дейност на свободна практика.
Решението за достъп до пазара на труда се издава от Агенцията по заетостта, а Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" е контролният орган за спазването на законодателството в областта на заетостта на територията на страната ни.
При наемане на работа на гражданин от трети страни работодателят е длъжен да уведоми ГИТ в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работата.
В случай, че работодател наеме незаконно пребиваващ  гражданин на трета държава, търпи редица санкции, сред които да му изплати уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната за страната или за съответната икономическа дейност заплата, за три месеца, освен ако работодателят или наетият не докажат друга продължителност на наемането.

Увеличава се наемането на незаконно пребиваващи

От доклада за дейността на ГИТ за 2024 г. става ясно, че заетите в проверените през годината предприятия са общо 1 755 669 души, от които 18 314 са чужденци.  
"През миналата година намаляват констатираните нарушения за предоставяне на работна сила без съответното разрешение или регистрация, но се увеличава броят на случаите на наемане на незаконно пребиваващи чужденци", пише в документа.
Извършени са 476 проверки за спазването на законовите изисквания за полагане на труд от чужденци в България. Най-често чужденци са заварени да полагат труд в ресторанти и хотели, както и на строителни обекти. Констатираните нарушения са 910.

МВР издава разрешение за сезонен работник

Това разрешение съдържа и предоставеното от изпълнителния директор на Агенцията по заетостта положително писмено становище за достъп до българския пазар на труда. Документът се издава на граждани на трети държави, които кандидатстват за сезонна работа. Той е за срока на трудовия договор, но не по-малко от 90 дни и не повече от 9 месеца в рамките на всеки период от 12 месеца. Тези хора са  наети по трудово правоотношение по смисъла на Кодекса по труда от местен работодател.
Разрешението се издава по ускорена процедура за чужденци, които поне веднъж са работили на територията на страната ни като сезонни работници през последните 5 години, става ясно от изискванията на дирекция "Миграция" на МВР.

Какво предизвика недоволството на синдикат

Предложението работодатели да наемат чужденци до 50% от числения състав на дадена фирма, предизвика негативната реакция на Конфедерацията на труда "Подкрепа", която в своя позиция заяви, че е  принципно против облекчаване на режимите за наемане на чуждестранни граждани, не само защото това води до нелоялна конкуренция и до изкривявания на пазара на труда, за сметка на местните работници и служители.
От синдиката се опасяват, че това може

да застраши вътрешния трудов пазар

и да създаде условия за повишаване на безработицата и са категорични, че "всяка промяна в законодателството, без да е стъпила на анализ на нуждите, базиран на достоверна, пълна и актуална информация за дефицита на пазара на труда, местните възможности и причините за констатирания недостиг, може да доведе до непредвидени негативни последствия". От КТ "Подкрепа" припомнят, че на проведените срещи, започнали в края на 2023 г., с представители на изпълнителната власт "не бяха предоставени анализи за състоянието на пазара на труда, които да водят до обосновано предложение за увеличаване на квотите за чуждестранни работници". Синдикатът настоява "посоката, жалоните и принципите, върху които да стъпят подобни изменения, да са изцяло съобразени с реалността и прогнозите, включващи статистика по сектори, региони, вид заетост и причините за недостига".
От синдиката предупреждават, че въпросът е дългосрочен и "следва внимателно да се подходи към подобно широко отваряне на вратата, защото веднъж направено, ще е много по-трудно да се поправят грешките в подобна нормативно установена политика. В крайна сметка водещ е общественият интерес, а не изолирани частни случаи, касаещи даден сектор", пише в позицията.

Работодателите

Български работодатели все по-често се жалват, че за наемане на работници от трети страни е процедурата по тромава и продължителна и само подготовката й отнема от половин година до 9 месеца. Тя е подчинена на не един нормативен акт, сред които и законите за чужденците в Р България, за трудова миграция и трудова мобилност. Според експерти у нас действат

13 различни режима за достъп до пазара на труда

и отделно шест институции трябва да си взаимодействат в процеса.
Още преди 7-8 години работодатели искаха в персонала си до 35% кадри от трети страни.
АИКБ е последователна в работата си за либерализиране на пазара на труда у нас за работници от страни извън ЕС и ЕИП. Относно настоящата ситуация изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов коментира, че страната ни нямала икономически растеж поради липсата на български работници, а с наемането на чужди това щяло да се промени и щяло дори да има ръст на доходите.
"Няма риск от повишаване на безработица в страната. Нашите работещи не бива да се притесняват от изместване, ако кандидатстват заедно с работник от трета страна. Напротив, пазарът на труда ще бъде облекчен", увери главният експерт "Социален диалог" в БСК Жасмина Саръиванова след като Гроздан Караджов обяви плановете за облекчаване на режима за наемане на работници от трети страни, а КТ "Подкрепа" се обяви против.