Игра на сенки

Ясно е, че в най-голямата вихрушка на общественото опиянение и адреналинов шок на нова надежда е трудно да се поддържат позициите на здравия разум. Трудно е, но е наложително, защото България като при хеморагична треска отново и отново преживява процеса по буен възторг с последваща тежка депресия и меланхолия.
Появата на Румен Радев на терена е добра новина. В неговата фигура има заряд, енергия, последователност и със сигурност това ще размести застоялите пластове на политическата система, които трудно раждат нещо различно и душат с безмилостна апатия гражданската емоция. 
Въпреки това е важно да не потъваме в опиянението, а да се опитаме да видим каква ще е новата партия и какво ни предстои, ако тя се появи в управлението. Част от казаното леко плаши. Бившият шеф на кабинета на Радев Иво Христов в свое интервю каза нещо, което стряска: "Един политически проект, който има амбицията да управлява, трябва да предлага практични решения на обществени проблеми, а категориите ляво-дясно са тема на академичните кръгове...".
Той не е първият гробокопач на идеологиите, обаче това изявление е тревожно. Партия изцяло на прагматична основа не е политическа формация, а ООД. Ако не можеш да се разпознаеш в оста "ляво-дясно", това означава, че си останал без ориентири, а не че си модерен, възвисен и универсален.
Да, всички партии могат да бъдат обвинявани в отстъпление от своите принципи и идеологии. Живеем в сложен свят и компромисът често надделява над всичко останало. Въпреки това е важно да се определиш, да имаш голямата идеологическа идентификация, защото по нея можеш да бъдеш измерван в политически категории. Вероятно много партии могат да бъдат обвинени в лицемерие, но както мъдро бе казал Ларушфуко: "Лицемерието е данъкът, който порокът плаща на добродетелта".
Край новия проект на Радев има голяма енергия и стълпотворение от хора. Радостно е, когато се вижда такъв ентусиазъм. Но всички кандидати за промяната на България са длъжни да се разположат по идеологическата ос. Обратното е сигурен знак за провал. През 2020 година Арман Бабикян, тогава част от "Отровното трио", обикаляше по студията и вдъхновено обясняваше, че първо трябва да преборим хунтата и чак тогава да се делим на леви и десни. Гледано в ретроспекция, това беше фатална политическа грешка. Защото е много важно от какви позиции бориш хунтата, много е важно да се ангажираш с определени идеологически политики, а не само с "прагматични решения". Битката за промяна на данъчната система, например, не е въпрос на прагматизъм, а на справедливост. Това е идеологическа категория, а формация, която не иска да припознае идеологиите, самичка си копае гроба.
Модата да се погребват идеологиите е травма на българската колективна душа. Особено на новите партии, които идват с идеята да обединят максимално количество хора. И това работи в началото, но най-накрая се превръща в игра на руска рулетка, защото прави всички формации заложници на ежедневието, а не не големите цели. Да припомняме ли, че ПП възникна с идеята да бъде центристка формация, преди да доплува до градската десница. Тази трансформация изгони много хора от техните редици. Защото никой не ги беше информирал. Избирателят у нас може да е капризен, но в края на деня той иска ясни идеологически очертания. Всичко останало е игра на сенки.