Препъни камъни пред новата власт

Богомил Бонев

Ако някой си въобразява, че разгромната победа на Радев е унищожила олигархията, много се лъже. Олигарсите само са се снишили и се прегрупират. Законодателните инициативи, в които ПП-ДБ взе дейно участие, на практика бетонират основните бункери на загубилите катастрофално изборите Борисов и Пеевски.
ПП-ДБ ще са по неволя необходим партньор за смяната на ВСС и главния прокурор. Тук ще дойде първият препъни камък. ПП-ДБ може да са малки и жалки като електорално представяне, но са с огромен апетит към властта, с която да злоупотребяват. Те ще направят всичко възможно да не се избере ВСС и главен прокурор, ако не са техни. Олигарсите само ще се подсмиват на предстоящата баталия и безсилието на победителите да озаптят лакомата и склонна към злоупотреба с власт петроханска дружинка.
Същото ще стане и с промяната на Конституцията. Там по-скоро Възраждане ще са склонни към отстъпки и положителни компромиси, отколкото гномове и друга евроатлантическа фауна. Става дума за варианта със 180 гласа, който позволява бърза промяна на основния закон.
Всяка пробългарска проява на Радев в международен план ще бъде използвана от ПП-ДБ и олигарсите за атака и подкопаване на победителите пред слабоумните в Брюксел. Инспирирани от България публикации в чуждестранните медии, които и без това с предубеждение посрещат резултата от изборите, ще са постоянно атакуващ арсенал.
Единственото, което може да разсече очертаващия се гордиев възел, е решително пренебрежение на законите на олигархията, силово разпускане на ВСС и арест на главния прокурор. Победителите не ги съдят. Но това няма как да стане и Радев никога не би допуснал да го обвиняват в склонност към военен щурм. И, щом като това е невъзможно, въпреки че би било приветствано от абсолютното мнозинство от народа, не остава нищо друго освен намирането на начин за укротяване на необходимия партньор - ПП-ДБ. С всички възможни средства. В момента те пазят олигархията и несъзнателно ще продължат да изпълняват тази роля. Не само защото са тъпи. А защото по своята природа като агенти на ДС и наследници на комунистическата върхушка се чувстват по-комфортно в скута на евроатлантическата (на думи) олигархия, отколкото като съзидатели в едно честно пробългарско управление.

Някои размисли, без особени страсти 

Чавдар Найденов

Някои размисли, без особени страсти... Досега самостоятелно мнозинство е печелено 3 пъти: 90-та (БСП), 94-та (БСП) и 1997 (ОДС). В първите два случая имаше изключително остра атака отвън, от изгубилите, а след година-две и в трите случая се появи вътрешно разцепление. Лидерът не беше особено наясно накъде води и затова трудно усмиряваше или успокояваше вътрешната опозиция. В резултат той бе зает главно с това да спасява единството на коалицията, партията, парламентарната група и пр. 
Добавянето на коалиционен партньор, дори при самостоятелно мнозинство, е валериан за вътрешните клики, напомня им, че не те държат златния ключ към управлението. 
Това, което досега никой не е успял, е да избегне да стане слуга на много господари. Има прекалено много "лобита", влиятелни групи и отделни личности, има и безцеремонни посланици. Тъй като те остават приблизително същите в течение на много мандати, то равнодействащата сила между много вектори се повтаря от управление на управление и се слива със сивия поток на статуквото.
 Единственият начин да се избегне това е да се изгради движение в подкрепа на управлението, което постоянно напомня за себе си и се активизира по време на политически борби по една или друга стъпка или закон. (Синята субкултура е донякъде пример за такава общност, но не се знае кой дърпа нейните конци през дадена седмица и защо). Лидерът трябва да може да покаже, че има и свое лоби, което не зависи от парични интереси и чужди сили, а именно, народът. Само това донякъде държи в шах всевъзможните олигарси и олигарсЕта. 
Досега обаче у нас вождовете живееха с илюзията, че институционалните им пълномощия са достатъчни, за да говорят наравно и даже да налагат волята си над лобита, които знаят две и двеста. 
Само Борисов в по-ранните си години показваше, ако не движение, то поне комуникация с широките слоеве. Но като се дава този пример, трябва да се има предвид, че популярност не означава непременно популизъм, т.е. говорене на всичко, което на аудиторията й е приятно да слуша. 
Така че има какво да се наблюдава.

И аз за изборите

Зорница Илиева

Бога ми, тези на Запад от нас навсякъде виждат само Русия и Путин. Толкова ги е страх за тяхното им бъдеще, че всичко свързват с устойчивостта и единството в ЕС. Щото Путин, ей сега, ще ги нападне и ще влезе на кон най-малко в Париж. След Берлин, разбира се. Май по навик. 
Тези дни пък всички в хор - Ройтерс, Монд, Гардиън и останалите в редичката пишат, че проруският Радев победил с неочаквано висок резултат в нашите избори, а това не било нищо друго освен "троянски кон" на руснаците в Брюксел. Няма отчаяние и умора сред редовите българи, няма мизерия, която стиска гушите и руши вярата в способността на държавата да се справя с проблемите на народа, няма недоверие и разочарование от купуване на избори и от институции, които са пълни с люде, действащи само за джоба си, няма омръзнали избраници, които не знаят какво означава "първите 7 години", няма пустото евро, което не се знае в чий интерес го наложиха, но има лица за влияния, които открито прокарват само чужди интереси и осигуряват собственото си бъдеще. Извън страната, естествено. 
Това Брюксел не го интересува. Не го интересува какво сме имали преди и какво сме загубили през т.нар. преход. А българите точно затова направиха този избор. С надежда нещо да се промени и някой да се поинтересува от тях. Да не превръща София в България, да престане да обезлюдява села и паланки, да не срива съзнателно здравеопазването в името на частни интереси и още повече пари, да не пренаписва  историята ни, най-после да построи магистрали и читави жп линии с модерни влакове. Да престане да приватизира (не че нещо е останало!), защото е известно, че ролята на частния капитал трябва да се ограничава, когато той противоречи на стратегическите цели и интереси на държавата. 
За Брюксел е важно България да не повлече крак за процеси, които следват, когато системата е износена. Това не е противопоставяне Изток/Запад, както писаха за нашите избори, а и не е бъдеще несигурно поради колебание на демокрацията. Ние гласувахме за справедливост, цени, доходи, нормалност, сигурност и спокойствие, а не за геополитиката им и за тяхната русофобия. Не сме Унгария, нито Полша, нито Балтиките, нито Украйна. Рамкират ни по техен калъп, а ние си искаме волеизявлението. Не ни разбират, не ни познават, но ни коментират. За ден, и то при избор, който не им е ясен. Просто ни оставете на мира. Можем и сами да се оправим, ако не ни висите над главите. Все пак сме на 1400 години. Честито на успешните. А вие мислете.

*Коментарите са взети от Фейсбук страниците на авторите, заглавията са на редакцията