Кръчмарите пак на протест, вардят печалбите си

Ресторантьори и хотелиери излизат на национален протест срещу 20-процентното ДДС, като продължават да настояват ставката на ДДС в сектора да остане 9%, въпреки решението на Народното събрание. Позицията бе изпратена миналата седмица до медиите от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация, Българската асоциация на заведенията и Сдружението на заведенията в България (СЗБ).
Под наслов "Политици, не ни гасете лампите!“ от 7 до 9 април в цялата страна ще има протести, а заведенията ще затварят в различни часове. Като пърформънс браншът ще използва и гасенето на лампите в обекти в цялата страна на 7 април - той ще се проведе под наслов "9 минути тъмнина за 9 процента ДДС", но не се уточнява в какъв часови диапазон.
Големият протест ще бъде на 9 април в София, от 15 до 19 ч., на площад "Княз Александър I Батенберг", а ресторанти и заведения ще останат затворени от 14,30 до 19,30 ч.
Ден по-рано, на 8 април, Варна ще даде началото на протестната вълна с митинг-шествие от 16 ч., докато заведенията спират работа от 15,30 до 17,30 ч. На 9 април Велико Търново ще продължи с митинг-концерт пред общината от 17,00 до 19,00 ч., а заведенията там ще почиват от 16,30 до 19,30 ч.
Според представители на този бизнес,

връщането на по-високата ставка ще доведе до фалити

съкращения и спад на оборотите. Оплакват се и, че България е единствената държава в ЕС с развиващ се туризъм, но без намалена ставка за ресторантьорството. Впрочем на това искане имаше противопоставяне от представителите на другите сектори в българската икономика. Бившият вече председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев се обяви категорично против намалената ставка на ДДС за ресторантьорите.
Шефът на Българската асоциация на заведенията Ричард Алибегов обаче опонира с аргумента, че в ЕС има диференцирани ставки ДДС за редица стоки. В България имаме друга данъчна система и работодателските организации са против тя да бъде променяна, заяви Велев. "Потребителите, които ходят на ресторант, очевидно не са бедни хора и няма защо толкова да ги съжаляваме. Не трябва с данъци да водим социална политика", аргументира се Велев. Шефът на АИКБ коментира, че ресторантьорският сектор се развива много добре, туристическият поток расте, докато други сектори от икономиката, например преработвателната индустрия е на минус.
Колкото до протестите - те не започват сега. Още на 19 март заведения в различни градове, включително София, Пловдив, Варна, Велико Търново и Благоевград вече "изгасиха лампите" за няколко часа. Тези протести предхождаха приемането на тазгодишния бюджет, защото ресторантьорите се надяваха да успеят да убедят правителството и народните представители ставката за ДДС да бъде върната на 9 на сто.
Като временна антикризисна мярка заради КОВИД-пандемията ДДС за ресторантьорските и кетъринг услугите бе намален от 20% на 9% от началото на 2021 г. Това понижение от 11% обаче по никакъв начин не се отрази върху цените на услугите и беше единствено и само в полза на бранша. Освен това секторът е един от водещите в страната по дял на сивата икономика. Тази временна мярка беше няколко пъти удължавана, въпреки че КОВИД-пандемията отдавна отмина, и от 1 януари 2025 г. данъкът отново бе върнат на 20%.
В крайна сметка Бюджет 2025 беше приет без ресторантьорите да получат намаление на ДДС за услугите си. Браншът очевидно обаче се надява ставката на косвения данък да бъде свалена и продължава с протестите. Ресторантьорите не спират да плашат с огромни съкращения на персонал и множество фалити, ако услугите им останат с 20% ДДС. Този данък обаче

се плаща от крайните потребители

и е, меко казано, неразбираемо защо браншът се определя като жертва на по-високото данъчно облагане. Защото още с намаляването на ставката 11-те процента отидоха изцяло в джоба на този бизнес. И не само това. Оказва се, че от 2021 г. те са вдигнали драстично цените.
Проучване на Института за пазарна икономика показва, че скокът на цените в ресторантите през последните 10 години значително надхвърля общия ценови индекс в страната. Докато всички стоки и услуги в българската икономика спрямо 2015 г. към януари 2025 г. са поскъпнали с 41%, то увеличението в ресторантите и кафенетата е 89%, като надхвърля дори ръста при храните, пише segabg.com.
Особено видимо е отделянето на цените в заведенията от общия индекс от началото на 2022 г. - от това време ресторантите стават значително по-малко достъпни в сравнение с динамиката на средния доход.
В данните не се вижда въвеждането на данъчната отстъпка за ресторантьорите през 2021 г. да е оказало спад или задържане на цените за крайния потребител - напротив, кривата на цените в заведенията стръмно нараства. В същото време премахването на 9% ДДС от началото на 2025 г. е ясно видимо в рязкото повишение на цените - с почти 5% в рамките на месец.
От ИПИ заключават, че основание за преференциално данъчно третиране за ресторантьорите няма. Защо да очакваме, че щом миналата отстъпка не води до спад или задържане на цените, това ще се случи този път?
В същото време данни от НАП и от МФ показват, че през последните 4 години

оборотите на заведенията и печалбите им отчитат солидни ръстове

От публикувани от "mediapool.bg" данни за оборотите е видно, че в първата година на КОВИДА те падат до 2,4 млрд. при 3 млрд. през предкодивната 2019 г. Още през 2021 г. предпандемичното ниво е подобрено и оборотите достигат 4,7 млрд. лв., а през 2023 г. вече са 5,6 млрд. Все още няма данни за 2024 г., но за осеммесечието приходите са за 4,2 млрд. лв. и по всичко личи, че ще има подобрение на 2023 г.
В отговор на депутатско питане министърът на финансите Теменужка Петкова дава следната информация за платения данък печалба в последните четири години, което е показател за възходящи финансови резултати в бранша: ако през първата година на КОВИД-пандемията - 2020 г., сектор "Ресторантьорство" е превел в хазната 26,3 млн. лв. данък печалба, то на следващата година той скача двойно - 53,7 млн. лв. След това печалбата расте с над 40% до 75,9 млн. лв. през 2022 г.  и с нови над 20% през 2023 г. до 91,6 млн. лв. За изминалата 2024 г. все още няма данни, защото окончателното деклариране на печалбата и начисляването на данъка ще стане в средата на 2025 г., но от платения до момента авансов данък - 41,2 млн. лв., изглежда, че отново ще има ръст на данъка от над 20%.

Въпреки завидните ръстове на оборотите и на цените в заведенията, внесеният ДДС от ресторантьорските услуги са доста скромни. Преди свалянето на ставката постъпленията от този налог са 150 млн. лв. годишно. В първата година от КОВИД кризата - 2020 г., те падат до 70 млн. лв. Следващата година се сриват до 14 млн. лв., а през 2022 г. - до 7,7 млн. лв., показват данните на МФ. На следващата 2023 г. постъпленията от ДДС се покачват до 43,3 млн. лв., а през 2024 г. - до 63,3 млн. лв.
На фона на усилията да бъде запушен огромният бюджетен дефицит, МФ разчита на повече приходи от ДДС след премахване на ниската 9% ставка и възстановяване на стандартните 20%. Заедно с хляба, от ресторантьорските услуги се очакват тази години приходи от близо 300 млн. лв.
Доскоро доводите на бранша защо трябва действието на по-ниската ставка ДДС да остане в сила, въпреки отминалата отдавна пандемия, бяха, че силно са нараснали разходите им за заплати на персонала, ток, вода и пр. В това положение обаче са всички бизнеси в страната, което прави несъстоятелно искането на ресторантьорите само за тях да има данъчна преференция.
Сега обаче вече се говори за спасяване на туризма. Ще бъде интересно да проследим какъв ще бъде резултатът от поредните протести на бранша.