Акценти
Тръмп хвърли Европа пред избор
Тя вече няма да е котката, сгушила се в скута на американската военна мощ
/ брой: 16
Промените в новата стратегия на САЩ за националната отбрана стигат чак до тектониката на геополитиката - те разбутват най-дълбинни пластове на установения международен ред и на глобалната политика.
За САЩ висш приоритет в националната отбрана става защитата на собствената територия, а не на Европа, както бе през Студената война и до съветския разпад. Тогава Вашингтон възприемаше защитата на Европа като висша цел, за да държи по-далеч от дома си заплахата, каквато Западът смяташе, че представлява СССР. Но тази страна я няма вече над трето десетилетие, а и нейната наследничка не представлява заплаха за Европа, както е установила новата стратегия. Затова и националната отбрана на САЩ се свива главно до Западното полукълбо и по-конкретно до американската територия. Занапред Европа ще трябва сама да се грижи за своята отбрана, тя остава сама със себе си в сферата на сигурността.
По времето на соца през 80-те години Външно министерство често провеждаше закрити брифинги за журналистите - наред с официалните пресконференции. На тях висши негови служители разкриваха някои тайни от кухнята на външната политика на страната, на социалистическата общност, както тогава се наричаше Източна Европа, на приятелските страни от други части на света. Тези тайни често бяха неблагоприятни, поради което върху тях се спускаше завесата на цензурата. Журналистите главно слушахме, без да водим записки или да включваме касетофоните.
Спомням си един такъв брифинг през втората половина на 80-те години с Любен Гоцев, който тогава бе зам.-външен министър. Той говори главно за приключилото посещение на зам.-държавен секретар на САЩ у нас - малкото му име не си спомням, но фамилията му беше Уайтхед. Запомнил съм я, защото главата му наистина беше бяла заради гъстата му коса. Той бе приет и от Тодор Живков, по телевизията дадоха репортаж от срещата им. Тогава перестройката бе вече набрала скорост. Та в един момент Гоцев сподели, че в хода на разговорите Уайтхед изтърсил една фраза, която силно озадачила ведомството и, по думите му, негови преводачи и служители се чудели какво значела тя и как да я преведат. Та фразата на Уайтхед била, че във Вашингтон смятали България за котарак, удобно чучнал в скута на Съветския съюз. За такъв образ трябва да си не само изкусен дипломат, но да имаш и литературни наклонности.
Винаги се сещам за този случай, когато стане дума за отношението на Доналд Тръмп към Европа. Убеден съм, че той я смята за котката, която 4 десетилетия е седяла сгушена в скута на Америка, която бъхтела за нейната сигурност, докато тя сладко си мъркала и се радвала на лакомствата, сервирани й от геополитиката. Тръмп едва ли може да бъде обвинен, че мъсти на Европа заради тарикатлъка към страната му, защото новата стратегия предвижда Близкия изток и Южна Корея също сами да се погрижат за сигурността си.
Така или иначе занапред скутът няма да го има и котката трябва сама да си потърси храна и топло място. Европа е на кръстопът. Единият път е оздравителният. Да напише нова стратегия за своето място в света. Да загърби грешките като враждебността срещу Русия и отказа от нейните енергоносители, или като зелената енергия и мигрантската политика. С една дума, да се върне към корените си, заради които бе самостоятелен полюс в геополитиката, силна и привлекателна.
Другият път е противоположният. Да продължи с допусканите грешки, макар те да вещаят нейния упадък и загиване, както й го казват разни умове отстрани. За съжаление, Европа с тази своя върхушка е набрала скорост именно по втория път. И това, че Вашингтон я е оставил сама да се грижи за сигурността си, предполага, че евровърхушката едва ли ще се откаже от милитаризацията, въпреки застрашителните рискове на този избор. А в крайна сметка изборът на Брюксел няма как да не рефлектира и върху страната ни.
