Ние помним!

Днес хората по целия свят ще сведат глави, за да почетат убитите от хитлеро-фашистката машина през Втората световна война. Общото събрание на ООН избира да обяви датата 27 януари, на която през 1945 година е освободен лагерът Аушвиц (Освиенцим), за Международен ден в памет на жертвите на Холокоста.
Всяка година на този ден във всички страни на земята се издига глас „Ние помним”! Защото не могат да потънат в забрава убитите от нацистите в периода 1933 - 1945 година.
В Аушвиц са депортирани няколко милиони души от цяла Европа. Общо в лагерите загиват милиони, като с точност загиналите могат трудно да бъдат изчислени. Унищожено е почти цялото еврейско население в Европа - около 6 милиона души. От тях милион и половина са деца.
Първоначално лагерите са създадени за политическите опоненти, но са избивани и хомосексуалисти, роми, славяни и хора с физически и психически увреждания. Геноцидът срещу евреите става част от нацистката идеология и никой не е подминат. Сред жертвите на Холокоста са бедни, богати, атеисти, бебета, старци и религиозни.
На 27 януари 1945 година Червената армия освобождава най-големия концентрационен лагер Аушвиц-Биркенау, станал синоним на най-страшното престъпление в човешката история. Разположен в непосредствена близост до полския град Освиенцим, той е най-ужасяващата фабрика за смърт през Втората световна война. Точният брой на загиналите там не е известен със сигурност, но историците изчисляват, че около 1,2 милиона мъже, жени и деца са били екзекутирани или умрели от болести, глад и изтощение. От тях около един милион са били евреи. В продължение на повече от пет години в този и в десетки други концентрационни лагери националсоциалистическият режим в Германия избива, измъчва и извършва опити с милиони невинни хора само защото те са били различни - евреи, роми, руснаци, поляци, политически затворници, хора с физически и психически недъзи, с различна сексуална ориентация.
На фона на зверствата, случвали се из цяла Европа, нашата малка страна България прави нещо нечувано - спасява собственото си еврейско население.

Спасяването на българските евреи

Спасяването на българските евреи е едно от най-значимите събития в съвременната българска история. Предотвратяването на депортацията им в нацистките концлагери е благодарение на безпрецедентното обединение на български общественици, духовници, политици и граждани, които заедно успяват да спасят живота на близо 50 хиляди български евреи.
Сред основните действащи лица са Светият Синод на Българската православна църква, депутати, подписали писмото на подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев до министър-председателя Богдан Филов, както и на синдикални лидери и обикновени граждани.
Още преди влизането на царство България в Тристранния пакт, българският парламент приема Закона за защита на нацията, с който са ограничени гражданските права на евреите. След включването на България във Втората световна война на страната на Хитлеристката коалиция (на 1 март 1941 г.) продължава приемането на антиеврейско законодателство, включително закон за еднократен данък върху имуществото на лица от еврейски произход.
През март 1943 г. българските власти извършват депортация на евреите от териториите с българско управление по време на войната. 11 343 души от еврейски произход, които не получават българско поданство при попадането на тези територии под българско управление през 1941 г., са депортирани в Треблинка. Там всички, освен 12 човека, са убити.
Изтичане на информация относно плановете за депортацията на евреите от предвоенните територии на България води до силна реакция на българската общественост. Заради нея те са спрени. Това на практика спасява животите на близо 48 000 евреи, живеещи на територията на България.
Сред най-изявените активисти за спасяване на евреите в България са депутатът Димитър Пешев, Софийският митрополит Стефан I Български, Пловдивският митрополит Кирил, както и лидерите на някои професионални съюзи, сред които на адвокатите и на писателите. Редица от тях са обявени в Израел за праведници от народите на света - израелско държавно почетно звание.

Подвигът на Януш Корчак 

Януш Корчак е лекар, педагог, писател, публицист, обществен деец, офицер от полската армия. Той е роден  във Варшава в еврейско семейство под името Хенрик Голдшмид. Родителите му никога не обръщат гръб на еврейството и живеят с убеждението, че можеш да си едновременно и евреин, и поляк. Януш Корчак поддържа същото мнение. Той следва медицина и става реномиран детски лекар. Отрано му се налага да работи за издръжката на семейството, тъй като баща му влиза в психиатрия. Именно по това време младият лекар започва да пише романи за деца под псевдонима Януш Корчак, печели и първото място в един литературен конкурс. 

Корчак така и не създава собствено семейство, но през 1912 г. поема ръководството на изграден по негови планове еврейски дом за сираци във Варшава. И прилага на практика новаторските си педагогически идеи, които още по онова време са легендарни. Неговите възпитаници са по-щастливи и по-самоуверени от децата в другите домове, тъй като Корчак държи отношението към тях да бъде като към пълноценни личности. "Няма деца - има само хора", пише Корчак. Той поставя на преден план човешкото достойнство, насърчава индивидуалността, а физическите наказания са табу.
Убит е от хитлеристите на 5 август 1942 година в концентрационния лагер в Треблинка заедно със своите възпитаници от сиропиталището, в което е работил. Предложено му е да се спаси, но той отказва. 
Сутринта на 5 или 6 август 1942 година територията на еврейското гето във Варшава е обградена от отрядите на СС, украински и латвийски полицаи. По време на акцията на наказателните отряди на СС той отхвърля предложението за спасение, тъй като не иска да изостави децата и служителите от „Дома за сираци“. 
Когато ги депортират от гетото, Корчак оглавява шествието на възпитаниците си към Умшлагплац, откъдето потеглят композициите за лагерите на смъртта. В процесията участват около 200 деца и петнадесетина възпитатели. Техният последен поход става легенда.  
Децата маршируват по четирима и носят знамето на крал Матиуш I, герой на един от романите, излезли изпод перото на техния възпитател Януш Корчак . Всяко дете носело със себе си любимата си играчка или книга. Едно от момчетата начело на похода свирело на цигулка. Полицаите - украинци и есесовци удрят с камшици и стрелят над тълпата от деца... Януш Корчак загива заедно със своите възпитаници в хитлеристкия лагер на смъртта Треблинка.