Йотова защити България в ЕП

Когато се отправят безпочвени обвинения към една или друга държава и наричаме отношението на гражданите и към бежанците расистко, така само храним ксенофобията и популизма в Европа. Така евродепутатът Илияна Йотова отговори на обвинения от някои членове на ЕП за това, че България нарушава сериозно правата на бежанците. Дебатът в ЕП бе по повод заключенията на редица неправителствени организации за неправомерно задържане и насилие над бежанците. В тях България се сочи като една от страните с унизително отношение към мигрантите, полицейско насилие и неспазване на правото на убежище. Дискусията в Страсбург се проведе в присъствието на еврокомисаря по хуманитарна помощ и управление при кризи Христос Стилианидис (Кипър), както и на люксембургското председателство на Съвета на ЕС. "Не е насилие, когато идентифицираш и когато снемаш пръстови отпечатъци от мигрантите, защото това са европейски правила и закони и всички вие, в тази зала, сте ги гласували", защити страната си Илияна Йотова. Тя допълни, че нямаше да се стигне до този дебат, ако предлаганите още в началото на годината общоевропейски мерки са били изпълнени. "Държавите членки се почувстваха сами и започнаха да строят стени и да затварят граници, по които започна да се трупа огромно напрежение", добави българският евродепутат. "Дъблинският регламент не работи, временният механизъм за преразпределение на бежанците от Гърция и Италия забуксува, т.нар. "горещи точки" едва стартираха и резултатите им са повече от оскъдни", изброи Йотова предпоставките за натрупаното напрежение по външните граници на ЕС. Според нея и досега не са ясни критериите за разпределението на бежанците сред всички държави членки. Европейската комисия съобщава за нов механизъм, по който Европа ще трябва да приема по 80 000 сирийски бежанци от турските миграционни центрове. "Мнозинството от мигрантите не желаят да остават в страните от външната граница на ЕС, а се отправят към Северна и Западна Европа", припомни Илияна Йотова на своите колеги и на еврокомисар Стилианидис. Тя допълни, че липсата на перспектива и на ясни мерки засилва страховете както на мигрантите, така и на европейските граждани. "Най-грешното послание в тази зала ще бъде да сочим с пръст една или друга държава за това, че не осигурява условия за прием на бежанците", заяви Илияна Йотова в заключение. Дебатът в пленарна зала на ЕП се проведе само дни, след като в края на миналата седмица Европейската комисия обяви, че започва наказателни процедури срещу Италия, Гърция и Хърватия. Обвинението към трите държави членки е, че не снемат пръстови отпечатъци на бежанците и не ги изпращат в общоевропейската база данни, т.е. не изпълняват така наречения регламент "Евродак". Въпреки това неправителствени организации в областта на човешките права и някои чуждестранни политици продължават да твърдят, че спазването на европейското законодателство чрез снемането на отпечатъци е насилие над личността на мигрантите и смятат това като едно от най-тежките нарушения на България.