ЗА "ЖУЛИЕТА И ДРУГИТЕ" НА ВЕСЕЛА ЛЮЦКАНОВА

Георги Н. НИКОЛОВ

Внимателно и няколко пъти прочетох увлекателно написаните страници на книгата "Жулиета и другите" (изд. "Изток-Запад", 2025) на Весела Люцканова и веднага споделям, че съм дълбоко впечатлен. Преди всичко - от гражданската доблест на авторката, която връща от мрака на забравата истината за една огромна трагедия: за самолетната катастрофа от 16 март 1978 г., в която загиват треньорката на националния отбор по художествена гимнастика и нейните момичета, момчетата от националния ни юношески отбор по футбол, техните връстници - баскетболисти от Полша, членовете на полска правителствена делегация и, разбира се, екипажът на машината. Чест прави на Весела Люцканова, че се връща към тази тема, "разбутвайки" пред читателския поглед огромната тежест на годините и мътния прах на забравата. За да възстанови ярко талантливо от свои граждански, човешки и емоционални позиции дълбоките корени на случилото се в истинските му жестоки мащаби. 
Текстът на книгата е дълбоко изповеден и човешки съпричастен към разказваното. В него е вплетен ясно доловим протест срещу административното бездушие и чиновническата мекушавост. И потвърдена решимост неказаното да стане явно в името на големия спорт, на мястото на достойни наши съвременници в спомените ни и в паметта ни, дължаща своята правдива приемственост на следващите поколения. Към поставената си задача Весела е подходила много отговорно, проучвайки документи, потвърдена журналистическа фактология, спомени на съвременници и доколкото това е възможно - скрит в архивите снимков материал. Така ръкописът корени своите достойнства в грапавините на времето, сред които се ражда сюжетът. Поднесен по страниците от персонажи, облечени в плът и кръв, в различни хоризонти на емоционалното им битие, нравствени позиции, интимен свят и разбирания за добро и зло, стойностно и мимолетно, важно и не съвсем. Все категории на нашето съществуване, вместени в цивилизационния спектър на съвремието.
Тук са, сред беглите щрихи на епизодични участници в сюжета, централните герои: Кая, Йори и, разбира се, синът на Жулиета - Шишман. Дълбоко подвластен, независимо от отлитащото време, на предсказанието на пророчицата Ванга, че всички жертви на трагедията са живи и ще си дойдат по вода. Изплуват имената на първите златни момичета: Мария Гигова, Нешка Робева, Красимира Филипова, Румяна Стефанова и на спортната журналистка Вера Маринова. Припомнят се моменти от живота на Федерацията по художествена гимнастика и още, и още привидно бегли сюжетни моменти, допълнително привнасящи в повествованието достоверност и фактологична убедителност. Точно в емоционалната тоналност и на самото интригуващо заглавие към съдържанието на всичко, споделено от писателката в "Жулиета и другите".
Абсолютно съм убеден, че творбата на Весела Люцканова, отдавна доказала се като писател с ярко перо и мъдър подбор на вълнуващи теми, ще предизвика заслужен интерес сред читателите от различни възрасти. Ще я нарека книга - откровение, книга - чакана изповед, книга - реквием за неказаното... някога, но възродено под дъгата на правдата днес. Очаквахме я с нетърпение, и печатното й рождение, слава Богу, е вече факт. Пулс на човешката памет, изсечена и възкресена в красотата на споделените художествени слова; имаща право на свой осъвременен, хуманен, истинен хоризонт в морала на нашия век. Адмирации, адмирации, Весела...