Словесната еквилибристика на Ангел Найденов

В броя на в. ДУМА от 16 юли т.г. Ангел Найденов се жалва от "задъханата злоба" на Ваня Добрева и Светлана Шаренкова в дискусията "за" и "против" НАТО, "в кампанията, водена по страниците на финансово издържани от "Позитано "издания и сайтове..." Добре е да отбележим, че Ангел Найденов открито се дистанцира от изданията на собствената си партия, от чието име той дори е депутат в българския парламент, което е колкото странно, толкова и симптоматично.
На второ место: не виждам къде той открива "задъханата злоба" в думите на Ваня Добрева, която одобрява освобождаването "... на говорителя Ангел Найденов - в качеството си на министри те (заедно с Кристиан Вигенин) провеждаха конюнктурна политика в директен ущърб на отношенията между България и Русия".
Колкото до дискусията за ползите и вредите от членството в НАТО, такива разговори стават във всички страни от блока и никой не ги възприема като еретични. Но от министерстването на Ангел Найденов в Министерството на отбраната очевидно му е останало самовнушението, че този съюз за България е безалтернативен.
Дори да приемем това за истина, никой не освобождава българските държавници да търсят и защитават националния интерес във всички международни формации. От тази държавническа позиция бихте ли заявили, господин Найденов, че защитихте интересите на България, когато в разгара на конфликта в Украйна, по внушението на госпожа Нюланд, позиционирахте България в полосата на фронтовите държави около Русия. Коя страна от съюза НАТО беше застрашена от "руска агресия", та така истерично започна военна дейност по разгръщане на сухопътни и военноморски сили, командни центрове, системи за противоракетна отбрана, радиолокационно наблюдение. Бихте ли могли със същата "държавническа позиция" да определите присъствието на необичайно голямото количество военноморски сили на близки и далечни страни от Атлантическия съюз в Черно море, около бреговете на Русия и в наши пристанища като полезни за България. Какво очаквахте от страна на Русия, защо нейната ответна реакция така болезнено ви нарани, та изрекохте думите, че "Русия провокира нашата страна, когато нейни самолети летят близко до нашите брегове, макар и да не нарушават нашето въздушно пространство" (цитирам по памет). Сигурно не си давате сметка, че всичко, което казахте и направихте в онези месеци, за дълго нарани българо-руските отношения и струваше загубата на стотици хиляди гласове на партията, от името на която сте депутат.
В края на своята статия Вие отново се връщате към "...руския ултранационализъм и опитите на Русия да възстанови сферите на влияние..." Необяснимо е как при такава чувствителност към "руския ултранационализъм" оставате безмълвен спрямо необузданата експанзия на САЩ и НАТО около границите на Русия и по целия свят. Не зная дали вие сте русофоб, но видно е, че не сте русофил, каквито са мнозинството от членовете на партията, към която все още принадлежите.
Все пак главното във вашето изявление не са проблемите, свързани с нашето членство в НАТО, с русофобията и русофилията: "Да кажа отсега - убеден съм, че БСП има нужда от ново, проевропейско и социалдемократическо движение." Каквото и да се крие зад тези думи, мисля, че това е главното, което искате да кажете. И по странно съвпадение прозряхте истината, когато трябваше да се разделите с партийните и властови позиции, на които дълги години се намирахте. В последните 25 години не един от партийните функционери беше осеняван от прозрението, че партията му е "изостанала от европейската социалдемокрация", че се нуждае от "ново начало" и пр. Много от начинателите на "нови движения" в партията вече са бивши нейни членове, а някои си имат собствени партийни формации. Дано казаното от вас в статията да не е предизвестие. Съвсем доскоро бяхте във ръководните органи на партията. И ако тя има забежки, пропуски в организирането и функционирането си, те в немалка степен са горчив плод и на вашата работа като партиен функционер.

 Контраадмирал о.з. Румен ПОПОВ