За МС като за автоимунно заболяване

МС е едно от най-често срещаните хронични възпалителни автоимунни заболявания на централната нервна система (главния и гръбначния мозък).
Болестността намалява с наближаване на екватора, обяснява проф. Ивайло Търнев -  ръководител на Клиниката по неврология в Александровска болница. Той пояснява, че в България е 44.5 на 100 000 население, а заболяемостта е 1.03 на 100 000. Специалистът обяснява, че фамилно засягане се установява при 20% от случаите, и най-често това са случаи обикновено с по-ранно начало и по-често засягат мъжете.  
Болестта засяга по-често жените. Множество изследвания през последните 40 години показват, че бременността има относително предпазващ ефект при жените с МС.
Учените по света не са изяснили произхода на заболяването, развитието му наподобява оголени жици на кабел. Нервите всъщност са снопове от аксони (или нервни влакна се наричат дългите и тънки израстъци на нервната клетка), които провеждат електрически импулси от тялото на неврона (нервната клетка). Аксоните, подобно на кабелите, имат обвивка. Тя е мастна миелинова. Фактори на околната среда и инфекции при определени условия могат да отстранят изолиращата субстанция (миелин), с която са обгърнати тези суперфини "жици" на човешкия главен и гръбначен мозък. Това засяга способността на нервните клетки на главния и на гръбначния мозък да комуникират помежду си, а изпращането на електрически сигнали по своите дълги израстъци (аксони) е затруднено и забавено. Немиелинизираните аксони провеждат нервните импулси със скорост 0,4-2 м/сек., а миелинизираните - до 120 м/сек.
Проф. д-р Емилия Запрянова, доктор на медицинските науки, има сериозен принос в медицинската наука, като през 1966 г. открива нова закономерност при миелинизацията в мозъка. Откритието й е признато от международната специализирана научна общност.
Болестта се маскира зад скованост на крайниците, нарушена походка, проблеми със зрението, появяват се болки в мускулите и червата, тремор, замаяност и световъртеж, умора, затруднения в говора, проблеми с пикочния и с жлъчния мехур, депресия, загуба на слуха и др. Болестта протича с пристъпи и спокойни периоди. След пристъпите някои плаки изчезват, други - склеротизират. При някои пациенти болестта е кротка и им позволява дълго да са активни, при други тежките увреждания настъпват внезапно. Половината от хората в капана на МС имат нужда от бастун, проходилка или инвалидна количка в рамките на 15 години след поставяне на диагнозата, ако не се провежда адекватно лечение.
Изследване с ядрено-магнитен резонанс може най-сигурно да докаже дали всички тези симптоми се дължат на множествена склероза. По снимките от изследването лекарите могат да видят плаките (огнищата на поражение) в мозъчната тъкан, които в медицината се наричат демиелинизирани неврони.