Кристиан Вигенин и Цветеслава Гълъбова с ангажимент за реформа на психично-здравната грижа
„Психичното здраве е човешко достойнство. И точно заради това не можем повече да го поставяме на заден план – нито в политиката, нито в здравеопазването, нито в социална сфера, нито в обществото. Днес започваме разговора за това – какъв е пътят, за да подобрим грижата към тези хора. Всички ние знаем, че зад всяка диагноза стои човешка съдба – понякога тиха, понякога крещяща, но винаги нуждаеща се от разбиране и подкрепа.“ С тези думи откри конференцията "Психично здраве и социална грижа в ЕС и България - правни, етични и обществени аспекти" българският евродепутат от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Кристиан Вигенин. Той организира събитието съвместно с директора на Държавната психиатрична болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова.
Конференцията събра на една маса водещи специалисти в областта на психиатрията, психологията, експерти в областта на общественото здраве и социалната политика, юристи, представители на законодателната и изпълнителната власт. Евродепутатът разкри, че идеята за тази конференция дошла след негово посещение в болница „Св. Иван Рилски“, когато осъзнал, че трябва да се обърне сериозно внимание на проблема.
Събитието се проведе в Международния ден на психичното здраве и затова Кристиан Вигенин отдаде дължимата признателност на всички, които всекидневно се грижат за хората с психични разстройства - лекари, психолози, социални работници. Той напомни: „Психичното здраве е неразделна част от здравето изобщо – и заслужава уважение и ясен ангажимент от страна на институциите и обществото.“ Евродепутатът акцентира, че психичните трудности засягат все повече хора, а причините са много: стресът, дигиталната свръх натовареност, икономическата несигурност, социалната самота.
Съорганизаторът на конференцията, директорът на болница „Св. Иван Рилски“ д-р Цветеслава Гълъбова отбеляза, че е преживяла много реформи и стратегии за психично здраве: „Винаги се започва от точка нула – материално-битовите условия. Да, те са важни, но има още много неща, по които трябва да се работи. Трябва да се работи върху отношението на обществото и институциите към психичните болести. Трябва да проумеем, че психичното здраве е част от здравето и трябва да полагаме толкова грижи за него, колкото и за телесното.“
Тя също поздрави работещите в сферата на психичното здравеопазване, за това, че в трудни условия правят максимално възможното за своите пациенти.
Психиатърът и психотерапевт д-р Ирина Лазарова обърна внимание на психиатричната стигма. Отбеляза, че още в ранна възраст поставяме етикети с негативен смисъл на хора с такива заболявания. „Всеки четвърти смята, че хората с психични проблеми трябва да бъдат отделени и изолирани в специализирани заведения. Психичната болест обаче не е социална смърт.“ Тя посочи решения за преодоляване на проблема: обучение; информираност от валидни източници - не само на професионалистите, но на цялата общност; достъпен портал за психичното здраве.
Според Веселина Величкова е важно да се наблегне върху сътрудничеството между всички ангажирани с проблема институции, особено в социален аспект. Калина Иванова отбеляза, че институциите трябва да са съюзници на неправителствени организации, а не пречка в разрешаването на проблемите в този сектор.
Бившият министър на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров отбеляза, че има огромни проблеми в организацията и финансирането на психиатричната помощ у нас: „Средствата са крайно недостатъчни и се изразходват неефективно. Вместо социализация на засегнатите, плащането на легло на ден стимулира запълването на болничните легла, при това с леки случаи, а тежките се избягват. Финансирането трябва да се извършва по модела на диагностично свързаните групи - да се въведат индикатори за качество и да се обвържат с крайния резултат на лечението. За да се случи тази реформа, трябва обществото ни да е узряло за нея и да има политическа воля.“
Ръководителят на катедрата по психиатрия на Медицински университет, Пловдив проф. Дроздстой Стоянов смята, че политическата воля за реформа понякога трябва да бъде наложена насилствено: „Средствата, които са крайно необходими за българското психиатрично здравеопазване, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, се дават срещу реформи. При тяхната липса, парите се връщат.“
Д-р Лидия Чорбанова направи преглед на функционирането на здравно-психиатричната грижа в страните членки. Тя представи практиките в Гърция, Полша, Естония, Франция, Германия, Швейцария, Нидерландия и Италия. Отбеляза, че в България трябва да се създава рамката отсега - как да се развива здравно психиатричната грижа. Д-р Чорбанова очерта нуждата от нов специален закон за регламентиране на тази грижа: „Необходим е регламент на реда и условията за предоставянето на здравно-психиатричната грижа, на взаимодействието между отговорните институции, както и равен достъп до грижа на всеки нуждаещ се. Необходимо е ясно посочване и на ролята на местната власт в този процес.“
По време на оживената дискусия бяха засегнати проблемите с изпълнението и неизпълнението на Национална стратегия за психично здраве, законовите регламенти, както и нуждата от промяната им и създаване на специален закон.
Кристиан Вигенин пое ангажимент до продължи да работи по темата за психичното здраве и за търсенето на ефективни решения така, че грижата за тази група хора да стане по-достъпна и в интерес на цялото общество. Той отбеляза, че това е началото на ново усилие да се ускорят реформите в България в тази сфера и проблемите да бъдат преодолявани.
Д-р Цветеслава Гълъбова изрази задоволство, че е направена стъпка в правилната посока, за да се създаде необходимата среда за реформа в тази сфера.
Гости на конференцията бяха евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите Цветелина Пенкова, зам.-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев, депутатите Иван Ибришимов, Нина Димитрова, Александър Симидчиев, Айтен Сабри и Шендоан Халит, представители на всички отговорни министерства, съда и прокуратурата.
