08 Октомври 2025сряда20:07 ч.

Актуално

Две години след "близкоизточния 11 септември"

Израел и „Хамас“ отчитат не само печалби, нито само загуби

Регионалната картина се промени, но трябва още време да се види дали промяната е коренна, както се пророкуваше

/ брой: 187

автор:Юри Михалков

visibility 774

Две години след „израелския 11 септември“, когато палестинската радикална групировка „Хамас“ нападна шокиращо Израел, е трудно да се потвърди еднозначно наложилото се тогава мнение, че това събитие ще предизвика коренна промяна на политическата карта в Близкия изток. Аргументите „за“ и „против“ еднакво натежават върху кантара на евентуално безпристрастен анализ.
При нападение на тази дата преди две години загинаха близо 1200 души, а над 5000 бяха ранени. Освен ужасното кръвопролитие, терористичната организация взе 251 души за заложници, от които 240 бяха цивилни, включително деца. В момента 48 все още се намират в плен, макар че не е ясно колко от тях са живи, може би половината.
В отговор Израел стовари цялата си военна и високотехнологична мощ срещу „Хамас“, която управляваше в палестинската Ивица Газа. Войната отне живота на над 67 000 палестинци и разсели 90 процента от 2-милионното население на анклава. Международните организации, включително ООН, смятат за достоверни тези данни, представени иначе от палестински източници в анклава. Отделно конфликтът предизвика хуманитарна катастрофа в Газа, а критици на Израел заговориха за „геноцид“, извършван там. Пламна и ракетна война между заклетите врагове Израел и Иран, която изправи на нокти света да не прерасне в нещо повече от регионален конфликт.

Какво спечелиха и какво загубиха ислямистката групировка „Хамас“ и нейните покровители?

Първо и най-важното е, че ходът на събитията накара редица западни държави да признаят държавата Палестина, нищо че доскоро някои от тях бяха защитници на Израел, макар и с такава ангажираност като САЩ. Към 150 държави, признали Палестина, сред които и България през 1988 г., сега се включиха още Великобритания, Франция, Португалия, Испания, Малта, Канада и Австралия. Това не разколеба Израел, но признаването ще му остане като показал се пирон в обувката. Признаването се случи най-вече заради логичния, но и безмилостен военен отговор на Израел. Планът признава също, че държавността е стремеж на палестинския народ и изразява възможността с течение на времето условията да създадат „надежден път“ за постигането му, както пише американската агенция „Блумбърг“.
„Хамас“ спечели също постигането на една от целите на нападението - освобождаването на осъдени и хвърлени в израелските затвори палестинци след 7 октомври, които са 1700 души. То е предвидено в мирния план от 20 точки и на американския президент Доналд Тръмп, макар още да не задействано. „Хамас“ вече иска освобождаването и на видни бивши ръководители от други палестински формации, много от които са с доживотни или дълги присъди, но това едва ли ще се случи.

Това е нещо като „имиджова“ печалба за радикалите в Газа

Надигналата се вълна от антиизраелски настроения по света също може да се впише в графата на палестинските „приходи“.
Освен тона терористичната организация демонстрира, че Израел може да бъде уязвим, след като мнозина по света мислеха, че тази държава с нейния безупречен технологичен интелект е бетонирана откъм заплахи. Това е нещо като „имиджова“ печалба за радикалите в Газа.
Оттам насетне обаче следват само загуби. На практика „Хамас“ е на смъртно легло. И не само защото Израел ликвидира ръководството й. Планът на Тръмп предвижда тя не просто да се разоръжи, а да изчезне от политическата карта в Близкия изток. Във всеки случай западните държави, признали Палестина, не възразяват срещу тази точка от плана.
Освен това за гибелта на 66-хилядите загинали цивилни жители на Газа, сред които много деца, жени и старци, може да се потърси сметка и от „Хамас“. Групировката вероятно ги смята за „страничен ефект“ от святата борба за държавност и независимост, но в крайна сметка тя ги използва като „жив щит“ за един половинчат резултат.  

Не по-малко тежки са и последствията от „израелския 11 септември“ за неговите регионални врагове - все покровители на „Хамас“. Израел обезглави и съюзническото й проиранско движение „Хизбула“ с щаб квартира в съседния Ливан, но воювало за палестинската кауза. В момента Израел със съдействието на новото ливанско ръководство разчиства от „Хизбула“ южните райони на страната, които граничат с него - оттам проиранската организация често извършваше удари срещу еврейската държава.
Тежки удари понася и Иран, регионалният ментор на „Хамас“. Той наистина нанесе някои болезнени удари на Израел и показа защо премиерът му Бенямин Нетаняху се страхува от ракетната му програма. Все пак може да се каже, че ядрената му програма е тежко ранена от ракетните удари на Израел, макар и не изцяло ликвидирана. Новите западни санкции срещу Иран са също последица от 7 октомври. Нещо повече, сега вече от него ще иска не само да спре с придобиването на ядрено оръжие, което бе предвидено в международното споразумение от 2015 г., но и да демонтира ракетната си програма, което не се предвиждаше във въпросното споразумение и заради което Израел не призна договореността, последван и от САЩ. Ракетните удари на Иран по Израел показаха, че  страховете на Нетаняху са били основателни. В медиите се прокрадна изречението, че със своите 20 000 ракети Иран от раз може да унищожи Израел, каквато е и „кръвната му цел“.
Какво спечели и загуби Израел? Така или иначе той излиза победител с решимостта си да отстрани заплахата, макар тази решимост да граничи не просто с ожесточеност, а и с нечовечност. Основните му врагове са повалени или отстъпват. „Хамас“ е на път да бъде „разкостена“ или да се претрансформира в съвсем друга формация, която се отказва от целта си за унищожението на еврейската държава. Ако тя продължи да шикалкави с плана на Тръмп, Израел има международен картбланш да й склопи очите. Може да се очаква, че Израел с основание ще иска от международните преговарящи с Иран (САЩ, Великобритания, Франция и Германия) да принудят Ислямската република да ограничи до такава степен ракетната си програма, че да не представлява заплаха за неговото съществуване.
Но не са никак безобидни и загубите. Най-болезнената от тях е признаването на палестинската държава от водещи западни страни и международното засилване на опцията за две държави като решение на близкоизточния въпрос. Тази опция Израел засега я отхвърля, за разлика от Палестинската автономия на Западния бряг.
Към загубите може да се отнесат и обвиненията за геноцид, те дори са отправени от израелци. През 2024 г. Международният наказателен съд обвини Нетаняху и тогавашния министър на отбраната Йоав Галант във военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Нетаняху контрира, че страната му има право да се защитава, а и при всяка по-важна операция Израел предупреждаваше палестинците да се евакуират от взетите на мушки части на анклава. И все пак за ликвидирането на петима, примерно, бойци на „Хамас“, израелските ракети и бомби убиваха цивилни палестинци „на килограм“ - доказателство са 66-хилядите загинали мирни палестинци.  
В графата „загуби“ стоят и все още държаните заложници на Израел, до които армията не съумя да стигне, въпреки цялото й превъзходство. Поляризацията в обществото срещу политиката на правителството също следва да попадне в тази графа.
Като цяло за нито една от враждуващите сили няма нито само победа, нито само загуба. Очевидно времето ще покаже кой от двата резултата е надделял повече.
Това важи и за споменатото в началото предположение за коренна промяна на политическата карта в Близкия изток от 7 октомври. Че промяна има - е ясно. Заклетите врагове на Израел понесоха по-тежки загуби от него.
Но дали промяната е коренна? Това ще се случи само ако радикалните палестински сили се откажат от мантрата да възприемат Израел като кръвен враг, подлежащ на унищожение, а  Израел признае и заработи за формулата „две държави“ на територията си. Но конфликтът е още далеч от такава развръзка. Макар да не е изключено той да доведе до някаква форма на помирение, което би представлявало начална крачка към такава развръзка.

Годишните разходи при бързите кредити стигат до 200%

автор:Дума

visibility 646

/ брой: 187

Най-големият риск при въвеждането на еврото е от злоупотреби

автор:Дума

visibility 656

/ брой: 187

Предлагат да се вдигне максималната помощ за малки фермери

автор:Дума

visibility 712

/ брой: 187

НАП улеснява подаването на справки и декларации за ДДС

автор:Дума

visibility 654

/ брой: 187

Притискат Макрон да подаде оставка

автор:Дума

visibility 683

/ брой: 187

Чешкият президент увещава Бабиш да подкрепя Киев

автор:Дума

visibility 727

/ брой: 187

Гърция намалява помощите за мигранти

автор:Дума

visibility 718

/ брой: 187

И Германия е за забрана на телефоните в час

автор:Дума

visibility 676

/ брой: 187

Милионерски паранои

автор:Александър Симов

visibility 615

/ брой: 187

ЕС изгуби Чехия

автор:Таня Глухчева

visibility 687

/ брой: 187

Вредно е БНТ да стои с директор без мандат

visibility 706

/ брой: 187

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ