Георги Пирински: Балканското сътрудничество – платформа за мир и в новите реалности?

След десетина дни предстои България да предаде на  Румъния на среща на най-високо равнище в София  ротационното председателство на Процеса на сътрудничество в Югоизточна Европа (ПСЮИЕ). По този повод си заслужава да се върнем 30 години назад и да си припомним Софийската среща на външните министри на балканските страни от 6-7 юли 1996 г., състояла се по инициатива на българското правителство, на която бе сложено началото на този процес.
Българската инициатива тогава съвпадна с интересите и усилията на многостранно ниво за укрепване на крехкия мир след края на кръвопролитната война в Босна и Херцеговина. Отражение на това стана широко представителният формат на срещата. В нея взеха участие министрите на външните работи на Гърция, Румъния и СР Югославия, първият зам. външен министър на  Турция и зам. министрите на Босна и Херцеговина и на Албания.
Същевременно, важно значение имаше присъствието – 

като знак на съпричастност – 

на отговорни дипломатически представители на тогавашната контактна група за Балканите – САЩ, Русия, Великобритания, Германия и Франция, на Хърватия и на Унгария, както и представители на водещите международни организации – ООН, ЕС, Съвета на Европа, ЦЕИ, Световната банка и ЕБВР. Към форума бяха отправени приветствени послания от президентите Клинтън и Елцин, генералния секретар на ООН, премиера на Франция и външния министър на Австрия.
Заслужава да се отбележи и посланието на тогавашния министър на външните работи на Руската федерация Евгений Примаков и като ротационен председател на Черноморското икономическо сътрудничество. В него се изразяваше очакването значителното съвпадение на приоритетите на страните от ЧИС и от Югоизточна Европа в областите на транспорта, енергетиката, телекомуникациите и други да съдейства за предприемането на съвместни стъпки в полза на благоденствието и стабилността на Балканите и в Европа като цяло.
Разбира се, подготовката и провеждането на срещата, както и коментарите след нея, бяха съпроводени с очакваните дози скептицизъм, критики и опити тя да бъде омаловажена или направо обявена за провал. Трябваше в продължение на много месеци да се преодоляват натрупани резерви, предубеждения и различия, както сред балканските ни съседи, така и в международните среди. Тогавашната опозиция търсеше единствено проводи да оспорва инициативата на правителството на Демократичната левица.

Трайният резултат от срещата 

бе Софийската декларация за добросъседство, стабилност, сигурност и сътрудничество на Балканите, приета единодушно на срещата на 6-7 юли 1996 година.  В нея ясно бяха назовани както принципите, така и насоките и конкретните стъпки за комплексен процес в полза на мира в Югоизточна Европа в унисон с действията на многостранна основа с такава цел –добросъседство и сигурност, икономика и инфраструктура, социално и културно сътрудничество и правосъдие и борба с престъпността.
Свидетелство за непреходното й значение е фактът, че и днес именно Софийската декларация се сочи и признава като основополагащият документ за утвърждаването и развитието на ПСЮИЕ през изминалите от тогава три десетилетия. Не бива да се забравя, че това развитие включва и учредяването през 2014 година и на Парламентарната асамблея на ПСЮИЕ, която обаче за съжаление и досега остава без постоянно седалище за нейния  секретариат.
Днес светът е друг – и в глобален, и в европейски, и в регионален план протичат дълбоки разломни процеси, руши се следвоенния ред без още да са ясни контурите на нов такъв в полза на световния мир и сигурност; момент, в който получават изява редица болезнени симптоми. Но  именно в такива условия могат и следва с нова актуалност да се търсят и обосновават нови градивни подходи и предложения в областта на регионалната сигурност, които да се вписват в подобни тенденции и зараждащи се предпоставки в по-широк международен план.

Новите реалности налагат ново мислене и действия 

и по направлението Югоизточна Европа, сега вече с обхват както  Балканите, така и Черно море. Днес последното все повече се превръща във фокус на остра и трайна конфронтация, в това число и военна, заплашваща то да бъде разделено от нова „Желязна завеса“, този път от Талин до Батуми. За страните от Югоизточна Европа от жизнен интерес е постигането на обрат към противоположната перспектива в полза на мира, сигурността и сътрудничеството в целия обхват на балканско-черноморското пространство.
Възниква въпросът, каква роля би могъл да изиграе ПСЮИЕ като потенциална платформа за диалог и практически стъпки в търсенето на пътища към подобна перспектива, имайки предвид  продължаващата война в Украйна и курса на Европейския съюз за милитаризация и усилване на „Източния фланг“ като компонент на НАТО? Сякаш всякакви помисли и стъпки за преход към средствата на дипломацията в търсене на трайния баланс на интереси и рамка за споделена сигурност са едва ли не безнравствени и противоречащи на регионалната и европейската сигурност.
Само че проблемът е, че досега продължава да липсва именно съвременна архитектура и система на европейска сигурност, която да изключва войната на Европейския континент, заплашваща да се превърне и в ядрена; система, която да бъде основана на твърди гаранции за споделена  сигурност, вместо на едностранно надмощие. А без ориентация към такава система остават лишени от смисъл каквито и да било намерения и стъпки на европейската дипломация за приключване на войната в Украйна, както и в по-широк план за мащабни трансевропейски сделки и проекти.
При сегашното отсъствие на видими намерения на ниво ЕС  за разработката на подобна система се забелязва засилен интерес към подновяване на различни форми на регионално взаимодействие, като например тази на Вишеградската четворка. България би могла в този контекст да развие свое цялостно виждане за нова перспектива за балканско-черноморския разширен регион.
Подобна заявка се съдържа в Програмата на управляващата формация Прогресивна България. В нея е формулирана целта  България да се утвърждава като 

„ключов регионален фактор“, 

в това число чрез многостранни формати и инициативи за реализацията на стратегически инфраструктурни проекти, включително по осите Север-Юг и Коридор №8. В тази връзка не може да не насърчава и посланието на папа Лъв ХIV, който по думите на председателката на Народното събрание при срещата им на 22 май т.г. е споделил мнението, че страната ни и нейното място като кръстопът може да бъде път към мира в световен мащаб.
За целта обаче е задължително българската дипломация да заработи на нови обороти, необходими за критичен анализ и перспективни предложения по структурните проблеми и процеси, характеризиращи регионалната сигурност. Твърде важна е и парламентарната дипломация по линия на  Парламентарната асамблея на ПСЮИЕ, сериозно занемарена от последните краткотрайни парламенти
Днес си заслужава, а и приляга на България като страната инициатор на ПСЮИЕ, наново да оцени потенциала на Процеса като ценна  платформа за съгласуване на виждания за общите интереси на страните участнички в светлината на разнопосочните процеси и произтичащите от тях нови рискове и възможности пред  регионалното сътрудничество. Заслужава си също така подобни стъпки и инициативи на кабинета Радев и на мнозинството в 52-ия парламент еднозначно да бъдат подкрепяни въз основа на изграден  национален консенсус, освободен от злокачествените рефлекси на партийните пристрастия и предизборните сметки.

Нови времена