Данъчното предимство на България
Тъй като отново изскача въпросът за необходимостта от вдигане на преките данъци за бизнеса и за по-богатата част от населението, и тъй като политиците по този въпрос отдавна мълчат като препарирани, а когато не мълчат, смотолевят, че ниските данъци са голямо предимство за българската икономика, ще се изкажа по въпроса така, че да ме разберат и осмокласници.
Ако някой каже, че за едно състезание по бягане на еди колко си километра си е купил специални обувки, които му дават предимство пред другите състезатели, и след това се окаже, че години наред финишира все последен, какво ще си кажете за неговите обувки с „предимство“?
Ето как стои икономиката на България в състезанието между европейските страни:
1. БВП на човек от населението по паритет на покупателната способност (ППС) – България е на последно място в ЕС с 68% от средното за ЕС. За сравнение: Чехия е около 91%, Словения – около 92%.
2. Реално индивидуално потребление на човек (AIC) – България е на последно място в ЕС с около 74% от средното за ЕС.
3. Риск от бедност или социално изключване – 29% от населението на България е изложено на такъв риск, което е най-високият дял в ЕС. За сравнение, в Чехия показателят е около 11,5%.
4. Производителност на труда – България е около 55% от средното за ЕС по БВП на отработен час. Това е едно от последните места в Съюза.
5. Търговски баланс – България има годишен дефицит от около 6,7 млрд. евро, докато Чехия отчита излишък от около 28 млрд. евро.
6. Научноизследователска и развойна дейност (НИРД) – България отделя около 0,8–0,9% от БВП, докато средното за ЕС е около 2,2%.
7. Нетна емиграция и демографски спад – от началото на прехода България е загубила приблизително 2 милиона души население (от близо 9 млн. през 1989 г. до около 6,4 млн. днес). Това е един от най-тежките демографски сривове в Европа в мирно време.
8. Население в тежки материални лишения – около 16–17% от българите не могат да си позволят част от основните жизнени потребности, при средно около 6% за ЕС.
И тъй като често сравнявам България с Чехия, с която преди 35 години имахме горе-долу равен старт, ето малко факти за тази Чехия, която очевидно не е разбрала как да си изработи данъчно предимство спрямо хитрата България.
ЧЕХИЯ:
Данък върху доходите на физическите лица:
- 15% за доходите до определен праг;
- 23% за доходите над този праг.
Корпоративен данък:
- 21% върху печалбата на фирмите.
ДДС:
- 21% стандартна ставка;
- 12% намалена ставка за определени стоки и услуги – основни храни и лекарства.
Осигуровки:
Общата тежест на социалните вноски е значително по-висока от българската и е сред основните източници на бюджетни приходи.
И въпреки, че Чехия не е толкова хитра колкото България, тя има по-високи доходи, по-висока производителност, по-ниска бедност, по-силна индустрия, по-добър търговски баланс и значително по-висок жизнен стандарт.
След 17 години плосък данък би трябвало поне да се запитаме дали това прословуто българско „данъчно предимство“ не прилича на онези вълшебни обувки, които според рекламата те правят шампион, а според класирането те държат на последно място.
Седемнадесет години тичаме с тях. И все сме на опашката.
Та бих казал на прост български език: ДА ТИ ИМАМ ОБУВКИТЕ, СЪСТЕЗАТЕЛЮ!
Фейсбук