Започват Петрови пости

Нарича се още "Апостолски", а навремето - "Пост за Петдесетница", тъй като възниква по примера на апостолите, които, след като приели даровете на Светия Дух на Петдесетница, се подготвяли с пост и молитва за проповядване на Евангелието по целият свят.

Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова неговата продължителност е различна всяка година. Ако Великден се случи през месец март, Петровият пост може да се доближи по продължителност до Великденския пост. И обратно, в години, в които Св. Петдесетница е чак в края на юни, постът е много кратък и затова дори не се изчаква да измине първата неделя след Петдесетница.

Петровият пост започва след вечерното богослужение в деня на Първата неделя след Петдесетница – на Всички светии.

Постът продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден (който е винаги на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък постният период се регулира съобразно с това.

ЗЗаЗащо постим след Петдесетница?

След Възнесението на Христос много християни пострадали мъченически за вярата си. Жертви на тези гонения станали и апостолите Петър и Павел. Постът, който започва в деня след Неделя на Всички светии и предшества апостолския празник, припомня страданията на първите християни и различните християнски служения. Той е напомняне и за опасността да се върнем към живот без Бога, ако не сме постоянно бдителни, ако изоставим вътрешната си самодисциплина, ако животът ни не е постоянен духовен подвиг. 

"След продължителния празник Петдесетница постът е особено необходим, та чрез този подвиг да очистим мислите си и да станем по-достойни за даровете на Светия Дух - пише св. Лъв Велики. - След истинското празненство, което Светият Дух освещава със Своето съшествие, обикновено следва всенароден пост, благодетелно установен за лечение на душите и телата, поради което следва да го провеждаме с нужното благоговение."

Като се изпълнили с Духа на истината, между другите небесни тайни апостолите възприели и учението за духовното въздържание. Очиствайки сърцето си с пост, човек става по-способен да възприема благодатните дарове и с Божия помощ да отстоява на изкушенията. Затова след светлите и радостни дни на Възкресение, Възнесение и Петдесетница Църквата е установила да се отдаваме на пост. Този пост ни е нужен и за да съхраним в себе си онези дарове, които са ни преподадени чрез Тайнствата на Църквата и да ги преумножаваме в своето лично християнско служение. 

На 8 юни почитаме и паметта на свети Тихон Аматунтски Чудотворец, който живял на остров Кипър през IV-V век. Той е роден в град Аматунда (днес в развалини източно от град Лимасол) и с голямо желание се образовал. Самите родители, бедни хора, но ревностни християни, го възпитали в Христовата вяра. Тихон с усърдие изучавал също Свещеното Писание и още от младини проявявал силен стремеж да служи на Бог. Аматунтският епископ Мнимоний оценил качествата му и го ръкоположил за дякон, а по-късно, след смъртта на епископа, Тихон единодушно бил избран на негово място. По това време в Кипър още имало езичници, особено се почитала богинята Афродита. Но свети Тихон неуморно проповядвал Божието слово и обърнал мнозина езичници към истината в Христос. За неговия живот са запазени малко сведения, записани предимно от родения също в Аматунда свети Йоан Милостиви, Александрийски архиепископ. Запазило се следното предание за ранната възраст на светителя. Когато той живеел още в родителския дом, баща му, който бил хлебар, оставял и него да продава хляб. Момчето обаче често раздавало на бедните хляб, без пари. Баща му забелязал това и почнал да го мъмри. Но Тихон кротко му отговорил: "Татко, аз не раздавам хляб даром, а го давам на заем на Бог. А в Неговата книга има вярно обещание, че който прави добро на сиромах, дава заем на Бог, а който дава на Бог, ще получи стократно. Ако не вярваш на това, да отидем в житницата и там ще видиш, как Бог връща на Своите заемодавци". Отишли в житницата, която смятали вече за празна. Като отворили вратата, видели, че тя е пълна с чиста пшеница. Бащата благодарил на Бог и оттогава не забранявал на сина си да раздава даром хляб на сиромасите.

Свети Тихон починал в дълбока старост през V век, прославен от Бог с чудотворна сила заради примерния си живот и голямото си пастирско усърдие.