България в новата световна реалност

През седмицата премиерът Румен Радев даде първите насоки как новата власт смята да действа на международната сцена в изключително сложната обстановка, в която се намира не само България, но и цяла Европа. За съжаление, въпреки че чухме някои обнадеждаващи изявления, общата посока остава не много ясна и посланията определено имат нужда от прецизиране.
На първо място, нашата страна е една от най-тежко засегнатите европейски държави от войната в Украйна. На практика ние няма какво да спечелим от продължаването й, в същото време търпим значителни негативи както поради ограничения достъп до ключови енергийни ресурси, така и по линия на социалното подпомагане на украинските бежанци и облекчените условия за внос на украински стоки като зърнени култури и други. 
Да, може би имаме печалба по линия на НАТО и оръжията, които успяхме да доставим за защита на Украйна. Но гореизброените фактори хвърлят значително съмнение дали това е нетна печалба за страната ни или просто сме намалили донякъде загубите. 
В този смисъл няма как да не приветстваме заявката на Радев, че би се радвал Европа да промени изцяло курса и да тръгне по пътя на преговорите с Русия, вместо досегашната линия на непрекъсната конфронтация и ескалация. Последните събития показват, че след 4 години войната не само не върви към своя край, а дори може да разшири обхвата си. Ако днес дронове падат в Румъния, утре някой дрон или ракета може да доведе до непоправими поражения във Варна или друг български град. Очевидно това се осъзнава от новото правителство. 
Но поне засега не е ясно дали то разбира, че държави като Германия разчитат на военната промишленост за икономически растеж на фона на деиндустриализацията, причинена от скъсването на отношенията с Русия и възхода на китайските електромобили. 

Компании като “Райнметал” нямат интерес войната да спре - напротив 

На 25 февруари 2022 г. една акция на германския концерн е струвала 107 евро. Днес цената на същата акция е почти 1300 евро… Обещаните 100 милиарда от германското правителство през предходната 2025 г. предизвикаха рязък скок на цената на акциите на “Райнметал”, защото една немалка част от тези пари ще се влеят в нейните сметки. Всеки може да си направи необходимите изводи. 
Така Радев изпада в противоречие със самия себе си. От една страна искаме инвестиции именно от “Райнметал”, от друга говорим за преговори и край на войната. Не става ясно как и двете могат да се случат едновременно. За кого ще произвеждаме барут, ако има траен мир в Украйна? Добре ще е правителството да реши дали иска мир или иска да печели от войната. 
Още по-озадачаващо беше изказването на Радев пред главния секретар на НАТО Марк Рюте, че държавата ни била готова да отделя по 5% от БВП за отбрана - идея, която няма реална обосновка освен “руската агресия” и желанието на американската военна промишленост да си осигури един стабилен приток на доходи от европейските “партньори”. За сравнение - средният процент разходи за отбрана в НАТО за 2025 г. е 2,3% от БВП. В това число влизат далеч по-богати държави от България. А други членове на Алианса като Испания и Словакия изразиха ясно своите съмнения за целесъобразността на такива мащабни инвестиции. Като се има предвид и току-що откритата процедура от ЕК за свръхдефицит, подобни изказвания и ангажименти не само не ни водят към мира, те претворяват в реалния живот старата българска поговорка “на гол тумбак - чифте пищови”.
Още повече, че ако в обявената от канцлера Мерц миналата година програма на стойност 100 милиарда евро има резон, тъй като има германски компании, които ще могат да се възползват от нея, то ние ще плащаме на същите германски, или френски (обявено при срещата с Макрон преди няколко дни), или американски фирми, като по този начин ще развиваме чужди икономики на фона на отчайващата ситуация на родна почва. 
Разбира се, че никой нормален гражданин не би възразил България да има модерна и силна армия. Това е въпрос на национална сигурност и без съмнение не трябва да бъде пренебрегван. Но в ситуация на изключително сложна обстановка както извън, така и вътре в държавата такива радикални заявки рискуват да ни отдалечат от обявената цел, вместо да ни помогнат да я постигнем. Защото, както установиха държавите от Персийския Залив, колкото и милиарди да налееш във въоръжение, 

най-добрата национална сигурност си остава мирът

Така стигаме и до другата световна криза, която поставя сериозни предизвикателства пред външната политика на България - конфликтът между САЩ, Израел и Иран. Директен ефект от него е още по-затруднения ни достъп до горива, инфлацията, която той ражда (и която тепърва ще усещаме в пълния й обем), както и фактът, че официално бяхме предупредени от Техеран, че ставаме мишена за техните ракети. Въпреки уверенията на Тръмп, че сделката се “пече” и е въпрос на време, обективния поглед върху ситуацията показва, че до компромис между двете страни много трудно ще се стигне. По-вероятно е да дойде момент, в който военните действия ще започнат отначало. 
Много ще е добре, ако американските самолети напуснат софийското летище. Без съмнение такова е и желанието на преобладаващата част от българското население. Предстои обаче да видим дали до края на юни няма да се намери начин да останат, въпреки че явно няма никакъв шанс визите за българи да бъдат свалени. От думите на Радев става ясно, че американската страна дори не е удостоила с отговор неговото искане. И макар разрешението да бе дадено от предишните управляващи, струва си да припомним, че редица държави от ЕС и НАТО заеха много по-твърда позиция по темата. Отделно, размяната “самолети срещу визи” малко прилича на “кон за кокошка”.
Така нашата страна е изправена пред две войни на изток от нас и сериозни икономически трудности у нас и на запад от нас, които някои държави разчитат да преодолеят чрез война. Поради тези фактори 

и Европа, и България се намират в изключително деликатна ситуация 

Като се има предвид, че настоящият американски президент Доналд Тръмп не само не спря конфликта в Украйна, а дори започна нов с Иран, все по-очевидно става, че държавата ни има сериозни основания да преосмисли позициите си на международната сцена. Още повече, че светът се променя със зашеметяваща скорост. Кой преди 10 години си е представял, че Иран ще може да се опълчи на държави като САЩ и Израел? Кой преди 10 години си е представял, че Тръмп и Путин ще зависят в такава степен от добрите отношения с Китай? Живеем в нова ера и е добре да се адаптираме към нея, ако искаме да извлечем максималната полза за себе си във външнополитически план. 
Това, разбира се, не означава незабавно излизане от НАТО или ЕС. Такива крайни мерки и лозунги нито са възможни в момента, нито са целесъобразни. Но кризата, в която се намират тези две структури, е възможност за предефиниране на тяхната роля в света, а оттам и на ролята на България. Географската ни близост до горещите конфликтни точки на деня изисква една значително по-балансирана и мъдра политика. Доколкото ние сме част от това, което много анализатори наричат “колективен Запад”, тя не зависи само от нас. Но предвид, че основните врагове в момента са Русия и Иран, предвид, че и двете имат ракети, които биха могли да поразят цели на наша територия, България не може да си позволи да няма ясна позиция за прекратяване и на двата конфликта. А българското общество ще е добре да си зададе въпроса наши ли са тези врагове или чужди, доколкото и двете са държави, с които традиционно сме имали близки отношения през годините.
Разнопосочните послания, които чухме до този момент от новата власт, дават някои основания за оптимизъм, но също така предизвикват и недоумение. Да се надяваме, че в следващите месеци ще имаме по-ясна позиция, която да отразява интереса на българските граждани.