Няколко думи
Предел
/ брой: 68
Толкова много предизборни кампании са минали през ръцете ни напоследък, че вече даже не ги броим.
Отказахме се да броим и мерзостите, и лъжите, и гадните, непростими в обичайни ситуации манипулации и извращения. Казваш си: "Избори в България са това. И това ще мине", плюеш и отминаваш. Отказахме се дори да ги помним.
А сигурно трябва. Защото трябва да има все пак някакъв човешки предел, нали? Отвъд който не се преминава. Не се преминава, защото сме човеци.
Отвъд предела е да накараш майка, потънала цяла година в черна тишина след трагичната загуба на детето си, да пише пост в социална мрежа и след това да го публикуваш в медия с надпис "Платено съдържание. Купуването и продаването на гласове е престъпление".
Отвъд предела е да накараш бабата на детето да дава интервю, неподписано от автор, в което да хвали политическата формация, наречена на името на детето, и след това да го публикуваш в медия с надпис "Платено съдържание. Купуването и продаването на гласове е престъпление".
Отвъд предела е да предполагаш след това, че някой вярва в клетвите ти, че не експлоатираш паметта на детето и не го ползваш за политическа полза.
Отвъд предела е. А там е черно. Човеци няма. И мирише на сяра.
