Само 5% от обувките на пазара у нас са български

Производството на български обувки и кожени изделия е на изчезване, няма професионални гимназии, които да обучават, вносът убива родните предприемачи, а в този сектор са останали само малки фабрики с ограничен персонал. Това заяви Пламен Иванов, председател на Браншовия съюз на кожарската, кожухарската, обувната и галантерийната промишленост, пред money.bg.
"От над 200 предприятия, свързани с обувното и галантерийното производство, в момента функционират не повече от 20, и то малки фирми с персонал под 50 души“, обяснява Иванов. За сравнение, преди имаше заводи с хиляди служители, като "Флавия“ в Пловдив, "Кавалер“ в София, "Рекорд“ в Габрово и други. Днес секторът е в сериозен колапс и на практика изчезва. Производителите на кожи също са останали само две малки фирми в Габрово с по-малко от 20 служители. По оценки на Съюза до края на 2030 г. в България може да не остане нито едно предприятие за производство на кожи. Според експертите основната причина е държавната политика, включително закриването на професионалните гимназии и техникумите, които подготвяха кадри за бранша. 
По-голямата част от малкото останали производители работят на ишлеме - т.е. обработват материали, предоставени от клиентите, предимно за Италия. Практически няма износ на готови български обувки и галантерия.
Що се отнася до продажбите на български обувки на вътрешния пазар, за последните две години се наблюдава осезаемо поскъпване. Причината е намаленият интерес от страна на потребителите, които предпочитат голямо количество вносни продукти, често с по-ниско качество.
По данни на съюза едва 5% от обувките на българския пазар са произведени у нас.
Средните цени на качествените български обувки (дамски и мъжки), изработени изцяло от естествени материали, са между 80 и 100 лв. без ДДС. Въпреки това, качествени обувки от естествена кожа се продават в България много рядко, а голяма част от вноса съдържа синтетични материали.
Пламен Иванов подчертава, че секторът има сериозни трудности и прогнозите до 2030 г. не са оптимистични, ако държавната политика не се промени.
"Необходимите мерки са две. Първо, трябва да се възродят професионалните гимназии и техникуми за подготовка на кадри за обувната и галантерийната промишленост. Това е занаят, който изисква квалификация и умения. Второ, трябва да се обърне внимание на безконтролния и почти безмитен внос от страни като Турция, Китай и Индия. Никой не проверява дали вносните обувки наистина са от естествени материали, както се твърди от вносителите“, казва Иванов.