
Богомил Николов:
Годишните разходи при бързите кредити стигат до 200%
Сумите, които трябва да се връщат, далеч надхвърлят законово установения максимум, алармира шефът на "Активни потребители"
/ брой: 187
Българите масово продължават да виждат в бързите кредити начин да получат веднага пари, а изобщо не забелязват, че сумата, която трябва да връщат, далеч надхвърля законово установения максимум, каза във Варна председателят на асоциация "Активни потребители" Богомил Николов. Той припомни, че преди повече от 10 години в законодателството бе предвидено, че годишният процент на разходите, т.е. съвкупни разходи по връщането на заема, не може да надвишават 5 пъти законовата лихва. Това към днешна дата е около 65%, посочи Николов и уточни, че ако някой тегли 1000 лева със срок за връщане една година, трябва да върне не повече от 1650 лева.
На практика обаче при бързите кредити се връща много над този таван, в масовия случай годишният процент на разходите е между 150 и 200 на сто, допълни Николов. По думите му това се получава, като в самите договори се добавят разходи, които се дължат след датата на подписване. Потребителите обаче не обръщат внимание, че в споразумението са заложени такива допълнителни такси, каза Николов.
Като сериозен проблем той изтъкна и това, че фирмите, които отпускат кредити, като небанкови финансови институции, не са под надзора на БНБ. Ако някой има претенции към тях, трябва да се обърне към съда, подчерта Николов. Според него съдебната практика в момента показва, че масово решенията са в полза на потребителите.
Хората обаче се притесняват, че завеждането на дело е нещо сложно, трудно и може да доведе до още разходи, обясни председателят на асоциацията. Като допълнителен проблем той прибави и новоприетия закон за фалит на физическите лица. Според Николов той е потенциално неефективен, а предвидените процедури в него са толкова скъпи, че на практика се обезсмислят.
Препоръката на "Активни потребители" към потребителите на бързи кредити е да търсят помощ в съда. Ако този процес стане по-мащабен, ще стане ясно, че има системен проблем, който трябва да бъде решен на национално ниво с промени в законодателството, посочи Николов.