Липса на компетентност доведе до кризата с боклука в София

Интервю на Цоня Събчева,
радио Фокус

Кризата с боклука може да обхване цяла София, след като изтекат договорите в 18-те района, това е до един-два месеца, засега няма изгледи да се реши, а се задълбочава. Тази и други теми коментира Меглена Плугчиева, бивш вицепремиер по европейските фондове, народен представител в три състава на парламента и заместник министър на земеделието и горите, дългогодишен посланик в Германия, Швейцария, Лихтенщайн и Черна гора, в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“.

- Преди 15 години голямата криза за боклука в София беше по времето, в което вие току-що бяхте поели поста вицепремиер. Как тогава я решихте?
- Вярно е, че това беше 2008-2009 година и тогава цяла София тънеше в боклук, в отпадъци, като нещата бяха много сериозни. Аз като вицепремиер и доскорошен тогава посланик в Германия, бях поискала съдействие от Германия и бяхме получили даже оферти балите с боклук, които растяха като планина на площадките в Кремиковци, да бъдат извозени с влакови композиции и да бъдат изгаряни в пещите в Германия.
Слава богу, не се стигна дотам, но това беше кризисна ситуация, а при кризисни ситуации винаги се търси цялостно взаимодействие и комплексно решение на въпроса, независимо кой в каква политическа партия членува. Смятам, че това е едно важно послание и към днес управляващите, особено към ръководството на Общината и към кмета Терзиев. Освен това, още един пример бих се позволила да дам, и то на база на дългогодишния ми и управленски, и политически опит. Точно тогава, като поех поста на вицепремиер, за първи път тази длъжност беше създадена, защото бяха спрени над 500 милиона евросредства и съответно трябваше да се излезе от тази кризисна ситуация. Като вицепремиер първото ме посещение беше в Брюксел и първата новина, с която де факто най-лошото, което можеше да получа като информация, беше, че губим над 300 милиона за завода за боклук, защото правителството на Сергей Станишев не може да намери диалог с Общината, където кмет беше Бойко Борисов, че това са орел рак и щука и в никакъв случай не може да се стигне до решение. Поради тази причина ще загубим средствата. Признавам се, че като се върнах, помолих там за малка отсрочка, и първото нещо, което направих, е с проектите да отида в Общината при Борисов.
Това беше за тогавашното време сензация, че вицепремиер от БСП отива на крака на Борисов от ГЕРБ. Разбира се, това не остана без последици и в правителството, получих определена критика, но важното беше, че се намери решението и заводът беше построен и работи. Сега, какво трябва допълнително да се прави, ремонт или адаптация, или промени, това е друг въпрос.
Но мисълта ми е, връщам се на темата, че в кризисни ситуации, когато става дума за милионен град, като София, е важно интересът на хората да бъде поставен на първо място. И съм изненадана от реакцията на кмета Терзиев, че той отхвърля всякаква помощ, още повече, той си развали отношенията и със собствените партньори в коалицията. Аз си спомням, когато встъпиха в длъжност, г-н Бонев беше обявил, че наистина три от най-горещите и проблемни и рискови теми на София са: транспорт, боклук и "Топлофикация София“.
И вместо това да се вземе предвид и своевременно да се реагира, не може да се чака първа грешка, не може да се чака само няколко дни преди да изтекат договорите, тогава да се обявява обществена поръчка. Това е липса на абсолютна прозорливост и показва липса на управленски опит и далновидност. Второ, не може в условията на обществената поръчка да не се сложат таванни цени, а само прогнозни. Разлика има. И съответно, виждате, поредица от управленски грешки доведоха до това положение да тънят няколко ключови района в София в боклук. И не само това, гражданите да излязат и да чистят сами и да носят със собствените си коли торби с отпадъци при опасността от зараза и от болести от един район в друг. И камо ли не това да се приписва като геройство на кмета и той да бъде в ролята и на жертва и в ролята на герой. Че това са абсурдни ситуации за XXI век. Това показва, за съжаление, единствено липса на компетентност, липса на управленски опит и визия, защото един кмет на един милионен град трябва винаги да гледа две крачки най-малко напред и да има своите алтернативни решения, ако се изпадне в кризисна ситуация. Нито едното, нито другото. Слушах по бТВ г-н Терзиев и това, което най-много ме тревожи, е самочувствието и високомерието, с което той говори. И пренебрегва и не е готов на никаква самокритичност, че са допуснати груби грешки, на които сега софиянци берат плодовете. И гражданите би трябвало да се възмутят и съответно да не се включат в такава акция. Ако г-н Терзиев иска да остане в историята с Терзиеви съботници, това е друго, или по този начин да се прави кампания, но нека да бъдем сериозни и отговорни.
Трябва да има яснота сега, да се каже какви са вариантите за решение – директно договаряне ли, кои са фирмите с които ще се договаря или ще се водят преговори, каква помощ правителството е предложило и защо тя не се приема. Изобщо всичко това, гражданите на София, всички ние трябва да знаем какво се случва, да има достатъчно прозрачност, за да може да не осъмне само след един или два месеца цяла София в боклук и съответно, не дай си Боже, и затрупана със сняг.
За двете години, които стават от управлението на г-н Терзиев, за съжаление, не можем да покажем някакви впечатляващи резултати, а напротив, останаха горчилката от абсолютно абсурдните паркоместа по бул. "Витоша“, по "Опълченска“ изсечените дървета и ремонт, който се оказа излишен... 
- Г-жо Плугчиева, вие разполагате с предисторията: как бе наложено почистването на София да се става само с външни фирми, без намесата на общинска?
- Много добър въпрос, защото ако трябва пък съвсем да върнем историята назад, тъй като аз съм от тези може би политически динозаври, които от самото начало на Прехода са в политиката, трябва да признаем, че тази грешна политика, всичко да бъде приватизирано, дойде като задължение от Брюксел. Това беше още в началото на 90-те години, когато се каза: и водоснабдяване, и темата за боклука, и електрификация, всичко това трябва да мине в частни ръце. И изобщо беше обявена като една светиня приватизацията във всичко.
След години, пак от Брюксел, от Еврокомисията се призна, че дейности, които са обществено значими, точно водоснабдяването, точно оползотворяването или събиране и оползотворяване на отпадъци, както и съответно електрификацията или всичко, свързано с елзахранване, това са изключително чувствителни, обществено значими сфери и е редно те да останат под управлението на Общината, в общински дружества, в общински фирми, за да има и обществен контрол. И съответно, когато настъпят извънредни ситуации, да има бърза реакция, защото на частния бизнес вие не може да му разпоредите, на частния бизнес не може да му се сърдите, че той търси своята печалба и не поставя обществения интерес на първо място.
- Да поговорим за един аналогичен проблем на този с отпадъците, който предстои да гръмне наистина като една сериозна бомба – 90 години след създаването си, Природен парк "Витоша“ е изправен пред не само сериозни проблеми, изправен е пред своето унищожение. Така ли е?
- Така е и поздравление, че поставяте този въпрос, който е тотално излязъл от полезрението на обществеността, но за съжаление и от вниманието на заинтересованите и задължени, оправомощени институции. За Природен парк "Витоша“ трябва да се направи отделно предаване и да се съберат на една кръгла маса всички, които носят отговорност. Тя, една кръгла маса няма да стигне, защото са много всички тези, които носят отговорност и заради това има групова безотговорност.
Проблемът е именно в начина на управление, който води до тотално неуправление и занемаряване на Природния парк "Витоша“... Има конфликт на интереси, защото и планът за управление на парка е тотално остарял, той е на повече от 15-20-години. И опитите, които са правени преди 15 години, доколкото ми е известно, да се актуализира планът за управление, така и не стигнаха до края. 
- Как да се излезе от този омагьосан кръг?
- Има модел и този модел черпихме навремето като опит от Германия, точно край една такава агломерация, един милионен град като Франкфурт с Природен парк "Таунус“. Там са обединени интересите на различните видове собственици, даже и частни собственици в една структура, която има своето единно ръководство и има разписан план за управление, като в този план  са дадени и задълженията на всички тези отделни собственици. Но всичко е под една шапка и по този начин паркът функционира и се ползва от гражданите на цялата агломерация на Франкфурт, което би могло спокойно и трябва да се направи и за София. А към това, да не забравяме, че има и ски писти и лифтове, които…
не работят. Всичко това прави нещата абсолютно абсурдни. И всички чужденци, които идват, и искащи да се качат до Витоша, изпадат в една абсолютно абсурдна ситуация да им се обяснява, че няма достъп до тази природна съкровищница. 
- Как се случи така, че в управлението във всички сектори на страната няма подредена представа? Няма план за действие, няма устройствени планове, няма подход? Как се случи така? Който и сектор да вземем, то е същото.
- Случи се така, защото почти навсякъде бяха изтласкани специалистите, експертите и бяха заменени с партийно лоялни, верни лица и хора, които обаче нямат никаква представа, и естествено грешките не закъсняват. Това е, за съжаление, горчивата логика и плодовете, които берем, не са случайни.

Със съкращения
*Заглавието е на редакцията