България има своя парк, с който може да се гордее

Най-новият културно-исторически парк в България се казва "България Ланд" ("Bulgaria Land") и се намира край езерото в Правец. В него на площ от 14 дка са инсталирани макети на забележителности от цялата страна, като те са в мащаб 1 към 25. Изработени са от полимери и са устойчиви на капризите на времето. Затова и паркът ще работи целогодишно. Това е частен проект, осъществен от екип под ръководството на продуцента и режисьор Съни Сънински за компанията "Тера уей инвестмънт груп". ДУМА от самото начало следи развитието на инициативата и потърси създателя й за повече подробности.    

- Господин Сънински, започнахте преди 20 години с експозицията "България на длан". Как се роди идеята за създаването на парка и защо го кръстихте по този начин?
- "България Ланд" или "Bulgaria Land", както се пише на английски, така се казва и на български. Позволих си играта на думи. Надявам се и за вашите читатели е интересно да научат, че ако се загледат по-внимателно в "длан" и "ланд" ще видят малка промяна в "д", което от първи звук в д-лан минава в последен в лан-д. Превежда се земя на българите или земя на България. Старият проект, с който започнах, беше "България на длан", но и в двата случая отново се докосваме до Джагаровия стих "Земя като една човешка длан..." Направих тази игра на думи, защото проектът минава на съвсем друго качествено ниво, със съвсем друг размах и цели да привлече както българите, така и гостите, които идват от чужбина. Стори ми се подходящо да ги обединя в нещо ново - "България Ланд", вижте "България на длан". Това е нашето лого. "България Ланд" е по-разбираемо и много по-близко се докосва до английското земя, практически идва от играта на думи с "България на длан" и смяната на буквата "д". За мен беше някакъв вид код, от една страна, да покажа, че проектът е нов и няма нищо общо с пътуващата експозиция, но запазва целите си, същността и посоката, които имаше и преди.

- Какъв беше пътят от началото досега, през какви трудности преминахте?
- Това всъщност е проект от 2004 г., реализира се през 2005 г. с 15 макета, които започнаха да пътуват, стигнаха до 40, за които вече трябваха два тира. Изключително тежка логистика и практически експозицията достигна до своя максимум като пътуващ вариант. Затова 2012 г. седнах да мисля и да работя върху проект, който да създаде парк с макети на открито в България. Това беше и поводът, поради който се видяхме с вас през 2016 г., направих инициативен комитет и поканих общественици, кметове, хора от бизнеса, които имат желанието и възможностите да помогнат за реализирането на такъв парк. Идеята беше създаването на платформа, която чрез дарения от българи за българи да доведе до основаването на парк с миниатюри - абсолютно нов тогава за България. 
Междувременно се случиха доста непредвидими неща, включително проектът беше откраднат от кмета на Велико Търново и реализиран с украински инвеститори. Те  безцеремонно - с различен мащаб и различно качество, скалъпиха нещо, което впоследствие много хора си мислеха, че аз съм направил. Истината е, че и идеята, и концепцията бяха откраднати! Тук бе взета цялата идеология, плюс описание, бройка макети, вече уговорени и избрани от инициативния комитет сгради, отделно концепцията за самото създаване, големина и т.н. Предполагам добре си спомняте ужаса, който изпитах, и ми трябваше време да се съвзема, но в крайна сметка, след като видях реализацията, разбрах, че това не е проект за българите и не представя нашето културно-историческо наследство и въобще България като цяло. Запретнах ръкави и започнах отначало и в рамките на почти 7 години извървях отново онзи път, само че вече като частен бизнес проект. Потърсих партньори и община партньор, много места обиколих и в крайна сметка вратата, която се отвори, беше в Правец. От 3 години този проект се реализира заедно с моите партньори от "Тера уей инвестмънт груп", които припознаха идеята и с мен се гмурнаха в това начинание. Ето го и резултата. 
Фактически 20 години след създаването на първата експозиция "България на длан" през 2005 г. - 2025 г. вече България има своя парк, с който може спокойно да се гордее! Той е на нивото на европейските паркове с абсолютно всички условия по отношение на мащаба, интерактивността, размера, изискванията за посетителски център, ресторант, площади, паркинг и най-вече - има красива гледка и лесен достъп.

- Какво е характерно за макетите? Има ли някой, който особено да Ви е затруднил при реализацията?
- Исках да спазим европейски и въобще световен стандарт за реализация на подобни паркове, мащабът е 1 към 25, за някои обекти е по-малък, тоест те са по-големи, отколкото би трябвало да се изпълнят. Например макетът на Мадарския конник, който е в мащаб 1 към 2 и целият Мадарски конник е около 4,50 на 4 м. Това не е просто макет, а скулптурна експозиция. Освен сгради, доразвих идеята и включих и различни природни забележителности, позволихме си да направим цитат от "Божиите очи", Райското пръскало и най-трудното, което за мен беше и най-интересно - да реализираме хълма Царевец в мащаб 1 към 25. Това е около 4 хил. кв. м, което се оказа, че е най-големият макет в Европа. Заема около 408 кв. м макетна площ, около 38 м е по едната страна макетът и около 36 м по другите две. Височината му е 6 м, имайки предвид и Патриаршията, която се извисява. Изключително грандиозен и го надградих с моя лична идея, която го направи още по-уникален - за първи път, ми се струва, е макет, който позволява в него да се експонират макети. Прилича на матрьошка. Не стига, че е голям, но използваме и пещерата, която наричаме Царевец, за да представим още макети от България. А тук метафората, която заложих, беше, че така или иначе Велико Търново, цялата крепост и Търновград са в основата на Третата българска държава. Отне ми около 3 години само този макет, да не говорим, че е сложно съоръжение и за монтаж, и за изработка, и за декорация, и за експонати. 
На този макет съм си позволил да направя интерактивна точка, да поставя малка камера, която вижда посетителя от Царевец, така че, когато той мине покрай макета и застане точно пред централния му вход, на този монитор да може да се види от гледната точка на Патриаршията и човек сам да усети собствения си мащаб спрямо макета. Това за мен беше изключително любопитно и някак ме освободи от предишния проект, който през 2016 г. бях готов да реализирам, даде ми нови посоки. 
В нашия парк има интерактивни точки, в които може да се чуе музика, да се натискат копчета, да се движат влакчета. Имаме едно място на скритата войска, където посетителят, задържайки копчето, може да види как излизат и се прибират войници, движение ще има впоследствие и на магистрали, и на коли, и на самолети. В момента на няколко места има глас, който е записан и разказва за самите макети на български и английски, така че зрителите могат да бъдат не само наблюдатели, но и участници в действието. 
Другият любим макет, който съм щастлив, че реализирах, е на кораба "Радецки". Ние сме го позиционирали точно до езерото, така че посетителят, когато го види и натисне бутона на интерактивната точка, започва да му се върти витлото, да се разказва за него и на фона на езерото и движението на вълните той сякаш плава, което за мен като театрал е невероятно красиво. Видях, че и хората го оценяват. Разбира се, всички сами по себе си са уникални, реализирани като малки бижута, имайте предвид, че може би това са най-големите макети, които са правени в България.

- Има ли малко известни или непознати за българите забележителности, за които напомняте в "България Ланд"?  
- Макетът на Мелник също е огромен - 4,50 м висок и около 4,50 м широк, освен че разкрива красотата на пясъчниците, с помощта на колеги реализирахме почти неизвестен параклис, на който едва ли някой обръща внимание, когато отиде в Мелник. Това е манастирът "Света Богородица Спилеотиса", но този параклис е направен върху мястото, на което е бил манастирът. В момента той е възстановен, доколкото знам. Честният пояс на света Богородица е бил съхраняван на това място, там е бил за няколко месеца, мисля, точно през XIII в. Имаме подводен макет, с който също можем да изненадаме. Направихме интерпретация на потопената църква "Свети Иван Рилски" в село Запалня. Изцяло потопихме макета и поставихме камера, с която да се разглежда под водата. 
Паркът "България Ланд" има амбицията не само да разкаже за българското културно-историческо наследство, а по-скоро да погледне земята на България в цялост - в нейното разнообразие, и природно, и културно-историческо, а впоследствие - и съвременното присъствие на архитектурата. Има обекти, които отличават България. Един от тях е "Роза дамасцена", която е на входа на нашия парк. Това е букет от десетина рози, които са с височина около 2,50 - 3,10 м и посрещат всеки гост, дават му настроение и друга представа за страната. Изключително любопитно е и за чужденците, които особено се впечатляват. Това беше също от нещата, които правех дълго време. За съжаление, КОВИД отне живота на няколко наши колеги. Прекъсна ни работата, финансирането спря, банките се уплашиха. Всичко стана толкова сложно. Сега, като се замисля, може би само с божията помощ направихме възможен този проект. Мисля, че резултатът си струва и усилията, които положих, са възнаградени.

- С финансирането как се справихте?
- Изцяло частно финансиранe, плюс банково кредитиране, изключително рисково, но мисля, че такива проекти трябва да се правят и когато човек много иска да осъществи подобен план, не би трябвало да го спира нищо, включително и финансовият риск. Сама знаете през какво мина проектът и като феникс се възроди. Надявам се оттук нататък да има дълъг живот, тук да бъде коренът на България, оттук да започва всеки урок по български и по родолюбие за деца, приятели, млади семейства, гости на България и въобще за нас като българи.

- Какви са амбициите Ви оттук нататък?
- Започнали сме с 50 макета, като вътре има изложени още десет, плюс Панагюрското съкровище, главата на Севт III. Предстои да експонираме макет на Пловдив, поетапно през два месеца планираме да слагаме по още два макета и в рамките на година смятаме да допълним парка с още 10 големи и интересни забележителности. Амбицията ни е да направим парк поне със 150-160 макета, с много движещи се и интерактивни точки. Ще представим макети и на Нова България - обекти от индустрията, от новото време, които заслужават внимание. Ще организираме образователни програми, закрити уроци и фестивал, свързан с макетите, който ще се провежда там за два дни. Без подкрепата на Община Правец и кмета Румен Гунински проектът не можеше да се случи, както и без партньорството на "Тера уей инвестмънт груп", българските творци, които направиха макетите, и моето участие.              
- Да кажем и за работното време на парка.
- Лятното работно време е от 10 до 18 ч. във вторник, сряда и четвъртък, а петък, събота и неделя - от 10 до 20 ч. Понеделник е почивен ден, но дори и в понеделник ще има възможност паркът да работи за групи и организирани посещения.
Има информация и много снимки на уеб сайта ни https://Bulgarialand.info. Разполагаме с хубав ресторант с българска и средиземноморска кухня, удобен и широк паркинг. Паркът се вижда от магистралата, като от центъра на София дотук са само 50 минути. Това беше водещо при определяне на местоположението му. На самия бряг на езерото е. Честно казано, планините, които са около него, заедно с езерото в Правец, дават усещането, че там като че ли има всичко - това, с което и България като страна се гордее.
Всички, които са дошли на място, оценяват, че страната има изключително красив, представителен и полезен в обществена и образователна посока парк - достойно лице, което може да рекламира добре България. Искаме да поканим не само българи, а и гости от чужбина, и приятели, които с идването си ще подкрепят развитието на парка и ще подпомогнат идеите и плановете, които имаме в бъдеще, да се осъществят.