Омбудсманът сезира КС за замразяването на минималната работна заплата и промените в отчитането на трудовия стаж

Омбудсманът Велислава Делчева сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на разпоредбите от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г. Тя призовава съда да образува конституционно дело и да обяви за противоконституционни разпоредбите в Кодекса на труда от Преходните и заключителните разпоредби на Бюджет 2026 като противоречащи на принципите на правовата и социалната държава, както и на разпоредби от Конституцията, гарантиращи защитата на труда, правото на труд, правото на минимално трудово възнаграждение и правомощията на Народното събрание като законодателен орган.
В искането е посочено, че с текстовете се променя механизмът за изчисляване на трудовия стаж, като досегашната уредба, базирана на изработени дни, се заменя с уредба, основана на изработени часове. Новата им редакция от Кодекса на труда въвежда стриктно пропорционално изчисляване на трудовия стаж при непълно работно време, като отменя действащото правило, според което за пълен ден трудов стаж се признава времето, през което е отработена поне половината от законоустановената норма. В искането се посочва, че това представлява най-съществената промяна в режима на трудовия стаж от приемането на Кодекса на труда досега.
Оспорва се и промяната, с която през 2026 г. се премахва механизмът за ежегодно определяне на минималната работна заплата, без едновременно да е предложен алтернативен модел, срок за неговото приемане и гаранции за актуализация.
Според омбудсмана оспорените разпоредби засягат пряко начина, по който се признава трудовият стаж – юридически факт, с който се свързват възникването, упражняването или размерът на редица трудови и социални права. В искането се посочва, че новата уредба засяга особено неблагоприятно лицата, работещи при непълно работно време – родители на малки деца, лица с трайни увреждания или със здравословни ограничения, учащи се, пенсионери, лица, които полагат грижи за членове на семейството, както и граждани, за които непълната заетост е единствената реална възможност за участие на пазара на труда.
„За тези лица новият режим не е само въпрос на счетоводно или административно отчитане на трудовия стаж; той забавя придобиването и може да намали размера на непосредствено свързани с труда права – платен годишен отпуск, допълнителни отпуски, допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, обезщетения, чиито размер или възникване зависят от продължителността на трудовия стаж, както и възможността за заемане на длъжности, за които законът изисква определена продължителност на трудовия или професионалния стаж“, се посочва в искането.
По отношение на минималната работна заплата омбудсманът изтъква, че суспендирането на законовия механизъм за определянето й и замяната му с конструкция, зависеща от бъдещо и несигурно законодателно събитие, има пряко отражение върху правата на работниците и служителите. Според Делчева премахването на действащия механизъм без ясна и ефективна алтернатива създава риск от правна и икономическа несигурност и лишава значителен брой работници от необходимата предвидимост и защита.
В искането се поддържа, че оспорените разпоредби противоречат на принципите на правовата и социалната държава, на конституционната закрила на труда, на правото на труд и на правото на минимално трудово възнаграждение и платен годишен отпуск. Посочва се още, че промените създават риск от непряка дискриминация спрямо работещите при непълно работно време, като поставят тази категория работници в трайно по-неблагоприятно положение единствено поради организацията на работното им време.
Омбудсманът обръща внимание и на начина на приемане на оспорените текстове. В искането се посочва, че измененията в Кодекса на труда са включени в преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет, без да бъдат проведени процедурите, предвидени в Закона за нормативните актове, без необходимата предварителна оценка на въздействието и без отделен законопроект и обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Според искането разпоредбите създават и правна несигурност, тъй като едновременно предвиждат неприложимост на действащия механизъм за определяне на минималната работна заплата през 2026 г. и запазване на нейния размер до приемането на бъдещи законодателни промени, без да е определен срок за това.
КС веднага образува конституционно дело по искане на омбудсмана на  за обявяване на противоконституционност на текстове от Закона за държавния бюджет за 2026 г. Докладчик по конституционно дело е съдия Соня Янкулова.