Анализ
Проф. Гарабед Минасян: Последствия от преднамерената недобросъвестна политика на БНБ
Няма безплатен обяд. През текущата и следващите години България ще трябва да си плати сметката за прибързаното и реално неподготвено включване в еврозоната
Постановка
Безболезненото включване на страната ни в еврозоната от началото на 2026 г. предполагаше достигането на определена степен както на монетарна, така и на реална конвергенция. Маастрихтските критерии за включване към еврозоната оценяват достигането на приемлива степен на монетарна конвергенция. ЕС няма изработени критерии за достигане на изискуема степен на реална конвергенция, която да е предпоставка за безпроблемно включване към еврозоната. То е следствие от проведена дискусия в ЕС през 80-те години на миналия век за формирането на еврозоната, в която надделяват т.нар. монетаристи спрямо т.нар. икономисти.
Отговорното поведение на макроикономическото и макрофинансово управление у нас би следвало да си дава сметка и да оценява негативните последствия от недостатъчната степен на реална конвергенция на нашата страна при включване към еврозоната. Надделя обаче бодряшкият ентусиазъм и очакванията, че еврозоната автоматично ще издърпа страната ни към желания висок икономически хоризонт без необходимост от предприемане на вътрешни трудно асимилируеми мерки и реформи. Преднамереното невежество победи компетенстността и образователния разум.
Като правило последствията са винаги „неочаквани“ и „изненадващи“.
Кредитната активност на търговските банки
На Фигура 1 е представена динамиката на показателя „Кредити и вземания“ (КВ) като елемент от активите на търговските банки (ТБ).
Конфигурацията на годишния темп на прираст на КВ през последните четири години е показателна. Тя корелира положително с динамиката на ценовия прираст (инфлация).
В средата на 2023 г. БНБ реши да повиши драстично нормата на минималните задължителни резерви (МЗР), които ТБ са длъжни да поддържат в БНБ – от 5% на рекордните 12%. Обяснението на БНБ бе, че „… мярката … ще допринесе за намаляване на свободните ресурси, с които банките могат да кредитират и … би спомогнало за постепенно намаляване на темповете на инфлацията…“. БНБ също обяснява, че „след присъединяването към еврозоната ставката на задължителните минимални резерви за банките в България ще бъде понижена от текущите 12% до текущо 1%, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката“.
Предприетата крайна мярка от страна на БНБ бе директно свързана със силовото осигуряване на изпълнението на Маастрихтските критерии (по-специално за принудителното непазарно подтискане на инфлацията) с оглед на официално лансираното висше политическо желание за включване към еврозоната. Фигура 1 показва, че приложената мярка дава резултат – годишният темп на прираст на КВ към юни 2023 г. е 22,5% и спада на 12% половин година по-късно. Паралелно с това (но с известно закъснение) инфлацията също намалява. През цялата следваща 2024 г. годишният темп на прираст на КВ се поддържа под 12%. Ефектът върху инфлацията е чувствителен – през 2023 г. средногодишният хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е 8,6%, но през следващата година вече е само 2,6% – достатъчно, за да отговори на изискването за инфлация на Маастрихтските критерии, т.е. преследваният от БНБ ефект е постигнат.
Неприятностите идват през 2026 г., когато МЗР гравитират към 1% в съответствие с изискванията на Европейската централна банка за страните-членки на еврозоната. В средата на 2026 г. МЗР у нас спадат с близо 40%, което увеличава финансовият ресурс на ТБ, респективно възможностите на ТБ за активно кредитиране. До края на текущата година МЗР ще спадне вероятно още толкова по абсолютна величина, което ще създаде допълнителни възможности за чувствително нарастване на КВ. Подобно развитие създава условия за т.нар. „прегряване“ на икономиката и стимулира инфлацията.
Описаният процес води до нездрав прираст на КВ. Съпътстващ проблем е неблагоприятната структура на новите инвестиции, които се насочват предимно към изграждане на непроизводителни фондове (жилищно строителство). Тя съдейства за непремерения прираст на парите в обращение (с 30% към м.юни 2026 г. на годишна основа), което представлява допълнителна опасност за възникване на непредвидени и неконтролируеми финансови процеси. Негативните последствия са неизбежни.
Една препратка към официалната правителствена „Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за период 2026-2028 г.“ (от 6-ти август 2026 г.) показва, че правителството предвижда (таблица I-2) темп на прираст на „Бруто образуване на основен капитал“ от 3,3% през 2026 г. и още по-нисък темп (1%) през следващата 2027 г., при условие, че същият темп на прираст през предходната 2025 г. е бил 11,4%! Остават неясни мотивите и съображенията на правителството за подобен тип волунтаристични предвиждания, освен натаманяване на бюджетните позиции.
Заключение
Няма безплатен обяд. През текущата и следващите години България ще трябва да си плати сметката за прибързаното и реално неподготвено включване в еврозоната.
Процесите са необратими и скоростната ускорена ценова конвергенция е неизбежна с всички произтичащи от това неблагоприятни последствия. Не е редно да се вдигат рамене и да се реагира с: „Така е! Ще трябва да го приемем!“, а да се изяснят причините за набюдаваното развитие на макроикономическите процеси. Най-малкото, за да сме наясно какво сами сме си сътворили, а и да си отговорим защо сме си го сътворили!
Задължение на макроикономическото управление е да си дава ясна сметка за състоянието на текущите финансово-икономически процеси и да съумее успешно да се впише в протичащата реалност.
Икономически живот
