Вашингтон и Токио срещу Москва на Курилите

Три момента правят впечатление в реакцията на Токио и Вашингтон относно посещението на Владимир Путин на южния курилски остров Итуруп, най-големият от 4-те южни острова, за които претендира Япония, която ги нарича Северни територии. Между другото, през 35-те години на власт Путин посещава Курилите не за пореден, а едва за първи път. 
Тези три момента обхващат два пласта - геополитическият и вътрешният, чисто двустранният. По-важен несъмнено е първият, затова е обект на вниманието ни още в началото. Освен Токио, протест срещу визитата изрази и Вашингтон. „Съединените щати запазват непоколебима подкрепа за Япония, техния най-важен съюзник, и признават нейния суверенитет над Северните територии". Несъмнено написаното от американския посланик Джордж Глас в мрежата Екс не е негово лично мнение и нищо чудно да му е наредено да изографиса тази позиция лично от първия дипломат на САЩ Марко Рубио. Само че с признаването на японския суверенитет Вашингтон става уязвим в  няколко посоки. Известно е, че Япония загуби суверенитета на тези територии, защото се оказа губеща страна в подпалената от самата нея война в Азия от края на 30-те и най-вече през 1941 г. Тази загуба е затвърдена от международното право на следвоенното устройство на света. САЩ да не би да оспорват "суверенитета" на това право и на глобалния ред, за който уж толкова претендират и треперят? Да не говорим, че под загубения японски суверенитет на Курилските острови и под следвоенното устройство на света стои подписът на Америка? Сега тя какво - изтрива подписа си от историческата памет?  
Не е трудно да се досетим защо Вашингтон толкова ревностно е дал рамо на Япония в спора й срещу Русия за Курилите. Япония подкрепя Украйна и най-вероятно САЩ изпращат сигнал на Москва, че се отказва или отслабва до минимум посредническата си роля за уреждане на конфликта между Киев и Москва. 
Освен че Япония е съюзничка, макар и младша, САЩ се стремят да я държат изкъсо в своята орбита и заради конфронтация с Китай, когото смятат за основен съперник. "Съединените щати са основният подстрекател на войни по света, САЩ сеят хаос в света", ето това е заявил наскоро световно известният американски икономист професор Джефри Сакс във видеоблога на британския политик Джордж Халоуей по повод войната в Украйна. Геополитическият ген на Америка е такъв, че в името на това да свалят някое правителство, дори то да е демократично, да подпалят някъде война или да разчистят пътя на своите компании, тя е готова не просто на войни и хаос, а едва ли не да завърти земното кълбо обратно - от Запад на Изток. И нищо чудно да е готова не само да затрие подписа си, но да завърти наопаки следвоенното, че и  бъдещото устройство на света.
Другите два момента засягат чисто японската реакция на курилския въпрос. Елитът в Токио е реагирал на посещенията на руските държавници на архипелага по два различни начина в зависимост от темперамента на управляващите. Някои като сегашната премиерка Санае Такаити са реагирали изцяло враждебно, войнствено. В този смисъл те донякъде приличат на нашенския шоп, който се хвали, че дори и сам да е в трамвая, пак ще се бута. Дори и да знаят, че няма как да върнат Южните Курилски острови, те пак ще се бутат срещу Русия. Такива случаи е имало неведнъж през изтеклите десетилетия.
Друга част от елита обаче предпочита да реагира далеч по-разумно, трезво, дори е готова на диалог с Русия за уреждане на въпроса по добросъседски - макар да е видно, че я боли за Северните територии. Между двете страни дори е имало периоди, когато са се обсъждали въпроси за съвместен бизнес на островите. В тази връзка прави впечатление контрареакцията на депутата Мунео Судзуки от управляващата Либерално-демократическа партия, който критикува войнствената Такаити и намира поведението й за прекалено незряло (и това е третият момент). Само дето не е употребил думата "инфантилно". Той я съветва, щом претендира да е наследничка на един от предшествениците си Шиндзо Абе, да се обърне към неговата политика. А при него отношенията Япония-Русия са били добри. Судзуки я призовава да спре с безсмисленото ръгане по Русия и да потърси подобряване на двустранните отношения. 
Дали обаче той ще бъде чут, е съмнително. В крайна сметка от трите споменати момента съотношението е 2 към 1 в полза на деструктивното.