Преди седем години Борисов избра Ф-16, а МиГ-29 още спасяват българското небе

Евгени Генов за "Гласове"


Преди седем години Бойко Борисов и ГЕРБ избраха американските F-16 вместо шведските „Грипен“, въпреки че експертната комисия на бойната авиация бе класирала шведската оферта на първо място. Днес България все още разчита на МиГ-29 за охраната на въздушното си пространство, а старите руски изтребители отново се оказаха в центъра на политически скандал. Именно затова Борисов и ГЕРБ гузно мълчат – защото сегашният проблем с бойната авиация е пряко свързан с политическите решения, взети тогава. 
Намерението на сегашният МО-шеф Димитър Стоянов да купи руските изтребители на Полша, макар и неосъществимо, е правилно и показва отговорно отношение към националната сигурност на държавата. 


В сегашната политическа истерия покрай МиГ-29 Бойко Борисов и преторианската му гвардия, партия ГЕРБ, гузно мълчат. Защо ли? Ще ви кажа, но преди това ми се ще да направя кратка интродукция. Работата на всяка опозиция е да клати правителството. Напълно нормално е. Но не се прави така, както го прави нашата, водена единствено от омраза, а не от логика. Обсебена единствено от храчки, а не от разум, щом чуе думата Русия и нейните производни. Един мъдър държавник беше обявил, че умните нации си създават приятели, а не врагове. Какъв е този наш шопски, подчертавам – политически, инат да се караме с най-голямата държава в света, която владее една шеста от сушата на земното кълбо и от която ни дели само, сравнено с нейните мащаби, „един гьол“, наречен Черно море, не мога да си обясня. Навремето Бисмарк беше казал: „Знам поне 1000 начина как да изкарам руската мечка от бърлогата, но не знам нито един как да я върна обратно“. А Мечката на нас, българите, какво лошо ни е направила? Не смея да кажа добро, защото ще бъда заклеймен като русофил, сатана, копейка и така нататък. Защо тогава родната опозиция, в лицето на ПП и ДБ, бълва такива откровени лъжи покрай истерията с изтребителите МиГ-29, която сама инсценира?
За да разберем мълчанието на партийните агнета по въпроса с бойните самолети, трябва да погледнем назад във времето – преди девет години, когато президентът Румен Радев състави първото си служебно правителство. Бях част от него. Не като министър, разбира се, а в състава на МО като шеф на Информационния център, и съм в течение на детайлите. Военен министър беше Стефан Янев. Тогава независима експертна комисия от пилоти, инженери и техници извърши класиране на подадените оферти за конкурса за закупуване на нов изтребител за ВВС. Това бе направено с цел да не се губи време, тъй като изоставахме с модернизацията на бойната ни авиация, а мандатът на това служебно правителство беше само три месеца. Идеята бе въпросното класиране да се предаде на политическата сила, спечелила изборите и излъчила правителство, за да не губи време в нови оценки и анализи, а да пристъпи по-бързо към реализацията на проекта. Пак наблягам – това бе само класиране и нищо повече. Първото място бе отредено за шведския изтребител „Грипен“, второто – за американския Ф-16, блок 70, останалите не помня. Редовното правителство, което предстоеше да дойде на власт, можеше да се съобрази с това класиране или да не се съобрази. Можеше да реши да купи от първия в подреждането, от втория или от последния, да речем. Негова воля.

Изборите тогава спечели ГЕРБ и излъчи кабинет 

Това бе последното правителство на Бойко Борисов и единственото от всичките му дотогава, което изкара пълен мандат. И се започна една – майка плаче! Последва бясна медийна и парламентарна кампания колко лоши са „Грипен“ и колко добри са Ф-16, блок 70. Нищо че в комисията, която оцени офертите, нямаше нито един политик, а само професионалисти от бойната авиация. Какви ли недомислици чух – че Радев вече бил договорил и купил „Грипен“-ите. Как да стане в отсъствието на парламент, който да ратифицира договора, не е ясно. Важно е храчките да летят, пък доказвай, че нямаш сестра. И другата простотия, която се тиражираше, беше „черешката на тортата“ – изборът на шведския „Грипен“ бил подсказан от Москва, тъй като руските пилоти лесно сваляли „Грипен“-ите, но не можели да се борят срещу американските изтребители. Иде ми да се прекръстя!
Всички подадени оферти бяха класирани по множество показатели, включително цена, стойност за техническа поддръжка, експлоатация и бойно използване през целия жизнен цикъл на машините. Доколкото си спомням, цената на един летателен час за шведския изтребител бе приблизително два пъти по-ниска, отколкото за Ф-16, блок 70. В крайна сметка се оказа, че за нас е много по-изгодно да се въоръжим с „Грипен“ в сравнение с всички типове бойни самолети, представени за участие в търга.
Но правителството на Бойко Борисов бе решило съвсем друго – ще купуваме Ф-16, блок 70. Нищо че тогава заводът в Грийнвил още не беше построен. Но Баце, изплашен от един американски закон за корупцията, с присъщия му нюх за политическо оцеляване надуши, че тази сделка е шансът му да си изкара мандата – оставаха му още две години. Както стана и на практика. 

Затова се хвърли като Матросов на килимчето в Белия дом

От сигурен източник знам, че Борисов споделил със свой министър, ще спестя името му: „Не купим ли Ф-16, си отиваме, да знаеш!“. По това време, когато делегацията от САЩ бе у нас за преговорите, един от американците съвсем коректно и почтено ни предупреди: „Ф-16 е много добър изтребител, но е скъп за поддръжка. Ако нямате развита икономика и достатъчно финанси, си помислете дали да го взимате“. Каза им го честно, по джентълменски – този самолет не е за вас. Тогава верният послушник на Бойко, Атанас Запрянов, по това време заместник-военен министър, тръгна да обяснява как този американец нищо не разбирал. Сигурно е прав. Човекът може би не е разбирал от комисиони.
Много ми се иска някой опозиционен депутат от ПП или ДБ, особено Ивайло Мирчев, който бе сред най-гласовитите по темата, ако чете този текст, да обърне внимание на редовете до края. Може и да си води записки, не е срамно. Срамно е да се ръсят недомислици от парламентарната трибуна по тема, която не се разбира. България плати близо 1,3 милиарда долара за осем изтребителя Ф-16, блок 70. В тази сума не влизат разходите за реконструкция и модернизация на авиобаза Граф Игнатиево, които гонят вече половин милиард евро. Дадохме парите накуп. Тоест дадоха ги Бойко Борисов и ГЕРБ. Но не ги извадиха от собствените си джобове, а бръкнаха в нашите, на данъкоплатците. Взеха парите от нашите данъци. От нашия труд. После Борисов цинично призна: „Дадох наведнъж парите, за да не може някой, който дойде след мен, да отмени сделката“. Само пропусна да добави, че го е направил, за да остане на власт.
А сега внимание! За същите пари, за които купихме осем щатски изтребителя, 

Швеция ни предложи десет броя „Грипен“, напълно окомплектовани, 

с логистичен пакет, като в цената влизаше и обучението на пилотите. Не се налагаха и такива разходи за ремонт и модернизация на базата в Граф Игнатиево. В предложението на Швеция имаше и следната оферта – получаваме всички изтребители до 24 месеца от сключването на договора. След още 24 месеца самолетите са в готовност да застъпят в оперативно дежурство по линия на „Еър полисинг“ с български пилоти за охрана на нашите и въздушните граници на НАТО. Тоест след четири години. Отделно Швеция се ангажираше да налее мощни инвестиции в родната икономика по линия на офсетната програма на сделката. А шведите, с типичната за тях скандинавска педантичност, са много стриктни в това отношение. Например близо пет процента от БВП на Унгария се формира от заводите за бяла и друга техника, които Швеция построи там, защото унгарците въоръжиха армията си с изтребители „Грипен“.
Ако приемем за начална дата 2019 година, когато бе подписан договорът със САЩ за Ф-16, блок 70, в случай че бяхме парафирали с Швеция, от 2023 година вече нямаше да имаме нужда от МиГ-29. Щяха да отидат за скрап или да ги продадем някъде. Ето затова Бойко Борисов и ГЕРБ сега гузно мълчат. Защото тогава държавата стана заложник на болните политически амбиции на един бивш охранител и още по-бивш пожарникар. В крайна сметка, като теглим чертата, трябва да е категорично ясно, че Ф-16, блок 70, бе изборът на политиците, а не на българските пилоти и авиационни експерти.

Нека още малко поограмотим депутатите от ПП и ДБ 

Неслучайно украинската армия, която знае какво е истинска война, сега купува „Грипен“. Този изтребител хич не е капризен. Може да излита и каца от шосе. От поляна също. Може да го скриеш в някоя гора, ако се наложи, след това да го изкараш. В бойни условия, на полето, двигателят му се сменя за 40 минути. Не са глупави украинците. Докато Ф-16 е много по-капризен. Вярно е – по-мощен изтребител е, носи повече въоръжение, има по-голям боен радиус, но всичко това е за сметка на претенциозно и скъпо обслужване. Ф-16 не може да излети от всяка писта. Тя трябва да е идеално гладка и чиста като стъкло. Едно камъче на бетона е в състояние да го извади от строя.
В двете бойни платформи има вградена различна политическа философия. Тоест те са реализация на конкретна философия по отношение на разбирането за националната сигурност на държавата и как тя да бъде постигната. Освен това е много важно една оръжейна система за какво ще се използва – предимно за отбрана или за нападение. Ф-16 е по-скоро агресивен изтребител, докато в „Грипен“ е заложена може би мисията да отбранява. Тези два фактора зависят от външната политика, която води съответната страна. Оттук следва и изборът на оръжие. Швеция е миролюбива държава, води неутрална политика. Тя няма териториални претенции към никой съсед, за нея е важно да отрази евентуална агресия и да запази териториалната си цялост. Освен това да отчетем и географските фактори. Да не забравяме, че заради географското си разположение САЩ не са уязвими по суша, а само по въздух. Докато при Швеция и двата фактора са рискови. С две думи – шведският изтребител е бойно средство предимно за защита на собствената територия, докато американският е и за водене на войни навън. В този смисъл „Грипен“ беше най-подходящ за нас – като съвременен, маневрен боен самолет, евтин и лесен за експлоатация и поддръжка. 
Конструиран е съобразно характера на шведската отбранителна система, която има много сходни черти с нашата, особено в географско отношение. И което е много важно – „Грипен“ може да използва както европейско, така и американско въоръжение. А може и израелско. Което ще рече, че има богат избор откъде да се купуват боеприпаси за него, където е най-изгодно. Докато при Ф-16, блок 70, не е така. Взимаме само от една държава, която държи монопола, и сме зависими от нейния оръжеен пазар. Друг избор няма. Боя се, че истинските проблеми с логистиката на щатските изтребители още не са почукали на вратата ни. Дано да греша и дано не се случи скоро. Има три факта за Ф-16, блок 70, които са конфиденциални и не бих ги споделил публично, защото в тия жеги не ми се иска да ме привикват за обяснения. Като депутат, господин Мирчев получава солидна заплата. Ако почерпи една ракия, мога да му ги обясня, но се опасявам, че тогава ще се изпари смешният му ентусиазъм да взима отношение по въпроси, които не са му ясни. Като този – 

извършил ли е „грях“ военният министър Димитър Стоянов, 

че е пратил писмо до полския си колега със запитване възможно ли е да купим техните МиГ-29? Не, не е извършил и е абсолютно прав, въпреки че няма вероятност това да се случи. Всеки министър на негово място, ако има здрав разум, би постъпил така. Това са самолети, които бяха собственост на бившата ГДР. Когато двете Германии се обединиха, те бяха модернизирани по натовски стандарти, по всички изисквания на Алианса. Нашите не са. Техническата им поддръжка е извършвана с прословутата за немците акуратност, прецизност и безкомпромисност. На всяко болтче е сложен етикет кога е сменено, какво е правено. Някъде към края на 90-те години Германия, по силата на международни договорености, ни предложи символично да ги купим всичките срещу едно евро. Но ги отказахме. Тогава работех в голям столичен вестник и го написах. Обади ми се обаче политик от управляващите по това време и ми каза, че ще ме съди. Но не го направи. Той си знае защо.
Именно тези изтребители взе Полша. Но не ми е ясно по каква схема, може и да са платени изцяло. Както и да е. Става дума за общо 21 самолета. От тях поляците използват 14, останалите седем им служат за резервни части. Тъй като полските МиГ-29 са модернизирани по изискванията на пакта, могат да оперират в натовското въздушно пространство. Докато българските нямат такива способности. Именно с тези МиГ-29 и с Ф-16, по линия на „Еър полисинг“, поляците охраняват в НАТО въздушните граници на Балтийските държави на ротационен принцип, тъй като Литва, Латвия и Естония нямат ВВС. Е, къде тук е грешката на Димитър Стоянов, не разбирам? От това щяхме да спечелим, ако постигнем добра цена. За тях имаме всичко – и база, и кадри, и подготвени пилоти, и много боеприпаси. Само пристигат, качваме се и летим. Какво се получава? Централата и ръководството на НАТО нямат нищо против руски, модернизирани МиГ-29 да пазят цели три държави от въздуха от евентуални руски заплахи, 

но някой си Ивайло Мирчев и сие обаче са решили, че у нас това не може 

Та не разбирам защо трябваше да се инсценира тази яростна русофобия и истерия без повод и причина. Правителството правело завой на Изток и ни вкарвало в орбитата на Москва с искането за полските изтребители. Алооо, ПП и ДБ, вие добре ли сте? Да не би нещо да е от жегите, а? Никой няма такива намерения. Турция като купи руските системи за ПВО С-400, защото са сред най-добрите в света, въпреки заплахите на Вашингтон, да не би да се прегърна с Москва? Хайде стига с тия глупости. Гледат и си отстояват интереса комшиите ни. А Ердоган си остава трудно заобиколим фактор в световната политика. Китайците казват: не е важно дали котката е черна или бяла, важно е да лови мишки. Ние обаче гледаме да е „правилната“ геополитическа котка. А англичаните имат още по-чудесна поговорка: няма вечни приятели, има вечни интереси. Ние изглежда обаче нямаме интереси, а нямаме и истински приятели вече. Имаме евроатлантически, които, нека не се заблуждаваме, се ръководят от собствената си полза. Само ние не го правим.
Преди беше ясно. Имахме един стратегически съюзник и партньор – СССР. Сега вече са САЩ. После се оказа, че освен САЩ е и Германия. И аз вече се обърках – кой е? Народът ни е късопаметен, да си признаем откровено. За беда, такива са ни и политиците. Затова ще припомня някои факти на онази част от опозицията, която е като кучето на Павлов – щом чуе думичките Русия, Москва или Путин, светва лампата и започва слюноотделянето. Реакцията е първосигнална и светкавична. Независимо какъв е поводът. Ако си въобразим, че Путин се изкаже за борбата срещу колорадския бръмбар по картофите, ще последва реакция от парламентарната трибуна, че това е акция срещу демокрацията в България, тъй като ние произвеждаме много картофи, знаем как да се борим срещу тези вредители и няма да влезем в капана на Москва. Чудя се защо още не е обвинена за пожарите в Испания и Франция...
Да се върнем на темата. 

Нека фактите се четат без емоции, през призмата на фили и фоби 

Защото, както е казал великият Хегел: „Историята ни учи, че не се учим от нея“. Българската армия беше най-силна по времето на Варшавския договор. Благодарение на СССР. Това е голата и необлечена в партийни лъжи истина. Тя бе страшилище на Балканите и в Европа. Родните ВВС притежаваха около 400 бойни самолета. Само бойни – без учебни, транспортни, спомагателни и така нататък. Колкото Турция и Гърция, взети заедно. Сред тях бяха и пет броя МиГ-23МЛД, почти нови, с навъртени много малко часове, воювали в Афганистан. Техните бордни радари бяха по-мощни от тези на сегашните ни МиГ-29. Притежавахме и още МиГ-23, и други модификации изтребители, които можеха да носят ядрено оръжие. Въобще на Графа през годините винаги имаше в готовност една атомоносна ескадрила. Имахме и обучени в СССР пилоти, познавам някои от тях, които бяха тренирани в пустините на Казахстан да хвърлят атомни бомби и да използват ядрено оръжие. Единият от тях живееше в село до Чепеларе. Сега се хвалим, че имаме обучени пилоти да хвърлят вода срещу пожари. Не че подценявам тези умения, които са отговорни, важни и необходими. 

Но на нас ни трябват пилоти за война

МиГ-23 бяха изтребители с променлива геометрия на крилата по време на полет. Това бе изключителен самолет. На Запад го наричаха „лисицата“, защото борбата срещу него е много трудна и западните пилоти са отказвали пряк двубой с него. Наши летци са правели експеримент с този изтребител и са навлизали дълбоко в турска територия, без да бъдат засечени, тъй като е способен да лети много ниско. Една от задачите на турското и на гръцкото военно разузнаване е била да научат домашните адреси на пилотите на МиГ-23, за да бъдат предварително ликвидирани физически в случай на военен конфликт. Защо този изтребител бе снет от въоръжение – задавал съм си въпроса, не само аз, но не мога да си отговоря.
По времето на Иван Костов като премиер у нас пристигна на визита турският командващ ВВС. Той се срещна с генерал Михо Михов, който бе шеф на Генщаба по това време, и му призна: „Най ни беше страх, когато излиташе МиГ-25Р, защото нямаше с какво да му противостоим“. Този изтребител бе дислоциран в Добрич. Летеше в стратосферата и нямаше зенитна ракета, която да го достигне. Щом излиташе, забиваше противниковите наземни радари и екраните им побеляваха. Това обясни турският генерал на Михов. И от космическа височина фотографираше Босфора и следеше движението на Шести американски флот. Щом стана дума за Костов, ето още един детайл. Той има големи грехове към войската ни, но в случая, за който ще разкажа, е проявил държавническа мъдрост. Веднъж Костов решил да отиде да види най-секретните обекти в отбраната – подземни бункери с противоатомна защита, пригодени и снабдени с всичко необходимо за живот в обсада. Там се приютява висшето държавно и военно ръководство в случай на ядрен конфликт между Варшавския договор и НАТО. Те са проектирани и строени така, че страната да не остане без ръководство в случай на ядрена война. 

Това е най-пазената тайна в държавата – бройката и местонахождението им 

За издаването на тази тайна веднага се става клиент на бай Ставри, защото обектите още са активни. Та Костов тогава решил да види тези подземни бункери, строени с помощта на Съюза, тъй като сините талибани го натискали да закрие и унищожи тези „гнезда на комунизма“. Костов и шефът на Генщаба се чакали на определено място. Военен номер едно е бил цивилен, тъй като е забранено там да се ходи в униформа. По пътя три пъти са сменяли колите, по изрично указание на ВКР, защото точките на дислокация, които трябвало да посетят, били няколко и все на труднодостъпни места. И с оглед да не бъдат засечени автомобилите по номерата. Та отишъл Костов, разглеждал внимателно, видял за какво става дума, цъкал изумен и, като се прибрали, преди да се разделят с шефа на Генщаба, му казал: „Аз такова нещо не мога да подпиша!“.
А Сухопътните ни войски имаха оперативно-тактически ракети, различни модификации, пак повече, отколкото Турция и Гърция, взети заедно. Във Варшавския договор руснаците бяха дали ракети SS-23, супероръжие в истинския смисъл на думата, защото бяха неуловими, само на нас и на Словакия. Те бяха дислоцирани в Телиш и след изнасяне до южната граница държаха на прицел най-вече Истанбул и Анкара. А това беше достатъчно. Пехотата имаше и над 3000 танка и бронирани машини, над 1000 единици тежка артилерия, голям калибър... Всичко това вече е минало. То беше сринато, унищожено, нарязано и смачкано. Особено ракетното въоръжение – под натиска на южните ни съседи, защото трепереха от него. Ликвидирането на ракетите бе едно от условията да влезем в НАТО. Често съм се питал каква е логиката Алиансът да приеме в редиците си една скопена и безпомощна армия? Отговора го намерих за себе си години по-късно. В края на 80-те ЦРУ, най-мощната разузнавателна служба в света, анализира боеспособността на армиите в Европа. За Българската армия оценката е следната: „Изключително подготвена и боеспособна, малко армии в Европа могат да я победят, ако влязат в директен сблъсък с нея“. Не го твърдя аз, а разузнавателна служба номер едно на САЩ, защото общо са десетина, която много рядко греши. Нали така, господин Мирчев, или не сте съгласен с американците? А сега къде сме в класацията на пакта от общо 32 държави? Към края, след нас са четири-пет страни. От страшилище на Балканите сега в региона войската ни изпреварва само македонската армия. Дори Сърбия има по-силна и модерна армия от нашата, а не е член нито на НАТО, нито на ЕС.

И нека сме честни – всичко това бе постигнато благодарение на Съюза 

Бяхме стратегически партньори – той взимаше и искаше от нас много, най-вече вярност, но и ни даваше много. След края на войната Съветите ни подариха, дадоха ни безвъзмездно огромно количество оръжие и самолети. По-късно започнахме да си плащаме, но СССР ни продаваше бойните арсенали на вътрешни цени, на каквито ги купуваше и руската армия. А не на експортни за международния пазар. Сега знаем как е. Финансовата мъка е голяма. Евроатлантическото партньорство и приятелство са хубаво нещо, но сиренето си е с пари. А то винаги е солено. Както стана дума вече, интересите са вечни. Интересите на нацията. Всичко останало е политическа суета и директен път към забвението. Осъзнайте го, скъпи ми депутати от опозицията.