България е аутсайдер в политиката за хората с увреждания

Минчо Коралски


Има една тема, която трайно изчезна от обществения дебат. Става дума за хората с увреждания. Именно за хората, а не за ТЕЛК и колко много пари изтичат покрай неговите решения. За да има политика, насочена към инвалидите, следва да има стратегия, национален план или друг документ, който да поставя цели , начините и времето за  за тяхното реализиране. От тази гледна точка България сериозно изостава и това я прави аутсайдер в провеждането на тази политика. 
  Вероятно някой ще каже че Държавата не си е свършила работата, но къде остава тогава онзи принцип, който е водещ в провеждането на политика за хората с увреждания - ,, Нищо за хората с увреждания без хората с увреждания". И тук идва въпросът за инвалидите и техните организации. Организациите на хората с увреждания, затворени в собствените си проблеми и интереси остават невидими за обществото, а с това и проблемите на техните членове. Вероятно с тази позиция ще ядосам много хора и мои приятели, но нека погледнем реалността в очите. В България по закон има национално представителни организации на хората с увреждания и Национален съвет за хората с увреждания и това предполага някаква основа за правене на политика. Разбира се, в закона има и партньор от страна на държавата - Държавна агенция за хората с увреждания, но тя така и не може да излезе от нормата на закона и да се превърне в реална структура. Един от основните аргументи за това е споменатият Национален съвет. Мнозина смятат, че там е мястото за правене на политика, но по закон това е консултативен съвет, а това означава, че дава становища по провежданите политики без да може да ги генерира. Структурата на този съвет също е проблем, защото в него броят на представителите на държавата, работодателите и синдикатите са повече от представителите на инвалидите. Вероятно заради това, там няма истинска дискусия, а решенията са доминирани от мнозинството. Още по-големият проблем е, че по същество там се обсъждат конюктивни решения, които нямат траен характер и са породени от злободневието на деня и носят фрагментарен характер без изглед за устойчивост. Там не се задават цели, срокове и средства, а следователно, там не се прави политика. Нещо повече. Работата на този съвет по същество маргинализира национално представителните организации, превръщайки ги в придатък на правителството. Хората вероятно си спомнят протеста на "черните майки", които за малко не свалиха правителството и нищо за позицията на национално представителните организации, които тогава застанаха на страната на властта. Този протест успя да прокара Закона за личната помощ и ускори приемането на Закона за хората с увреждания, от които сега се ползват стотици хиляди хора. Майките не бяха национално представени, но имаха ясна позиция, предлагаха решения и настояваха за тяхното реализиране. Това не е критика към организациите, които работят в интерес на своите членове. Това по-скоро е напомняне за това как се отстояват позиции, когато властта взема грешни решения или по-скоро няма такива. Считам, че е крайно време организациите на хората с увреждания да направят свой обединен орган, който да формулира своя позиция и да я отстоява пред държавните институции при провеждане на политиката за хората с увреждания. Трябва да се създаде и дългоочакваната Държавна агенция за хората с увреждания, която да координира тази политика. Вероятно тогава ще видим позиция на организациите на хората с увреждания по приемането на бюджета, в който освен помощи и пенсии да има и инвестиции за интегриране на инвалидите в икономическия и обществен живот. Надявам се тогава политиката на парче да отстъпи пред един цялостен процес на планиране и реализация в центъра, на който да са хората с увреждания и тяхната реализация във всички сфери на обществения живот. Процес, в който да се чува гласът  на хората с увреждания и техните организации. Процес, в който държавата ясно да заяви своите политики, насочени към реализиране правата на хората с увреждания в тяхната цялост и синергия така, че те да се превърнат в интегрирана, а не сегрегирана част от обществото.


Фейсбук