Най-тежкото престъпление срещу човечеството

В края на Втората световна война хитлеристка Германия вече е разгромена и бойните действия продължават единствено в Тихия океан. През август в Белия дом във Вашингтон все по-силно започва да надделява мнението да се използват срещу японските градове новосъздадените атомни бомби, реализирани по проекта „Манхатън” от международен екип от ядрени физици под ръководството на бригаден генерал Лесли Гроувс и Робърт Опенхаймер. 
Парадоксално, но е факт, че мотивът за използването на атомните бомби е да приключи час по-скоро войната. 
Днес някои се мъчат да характеризират този варварски  акт, като отмъщение на САЩ за бандитското нападение на японския боен флот над американската военноморска база Пърл Харбър на 7 декември 1941 г., при което загиват и са ранени 3500 американци и са потопени 7 бойни кораба. Други го оправдават с многото убити и ранени - 72 000, които дава американската армия в битката за остров Окинава. Те твърдят, че нахлуването на американската армия в Япония би й коствало още милиони жертви. Според мен нищо не може да оправдае атомните бомбардировки в Хирошима и Нагазаки. Да не говорим, че 

международното право при воденето на война и женевските споразумения са брутално потъпкани с това зловещо деяние

Двете атомни бомбардировки имат своя предистория и тя е свързана с взривяването на първата създадена ядрена бомба на полигона в щата Ню Мексико, близо до Аламогордо на 16 юли 1945 г. Осъзнавайки огромната разрушителна мощ на това ново оръжие за масово поразяване и опасните последици от него за човечеството, редица американски политици и генерали стават негови противници. Началник щаба на президента Труман, адмирал Леги е един от тях. Той заявява: “Считам, че като използваме това оръжие по нищо няма да се различаваме от варварите в Средновековието. Мене не са ме учили да водя война по такъв уродлив начин, като унищожавам жени и деца.”    
Сред атомните физици, които работят по проекта “Манхатън” в строго секретния град Лос Аламос в пустинята Невада,  също има редица противници на използването на това страшно оръжие. Един от тях - професор Франк казва: ”Военното преимуществото и спасяването на живота на американските бойци при внезапното използване на това оръжие ще имат много по-малко значение от вълната на ужас и отвращение, която ще се разпростре по останалата част на света от нас. Ако САЩ първи хвърлят над човечеството  това ново средство за масово поразяване, те ще загубят  поддръжката на световната общественост, ще ускорят надпреварата във въоръжаването и ще поставят под опасност възможността за международен контрол над такова опасно оръжие в бъдеще. Затова предлагам да не се използва това оръжие"                                                                

На такова мнение е и бележитият атомен физик Алберт Айнщайн и други световноизвестни учени, 

които правят неуспешни опит да убедят администрацията  на Белия дом да не използва атомната бомба.    
Директорът на атомния проект „Манхатън” Роберт Опенхаймер, наричан в САЩ „бащата на атомната бомба”, изживява истински шок след атомните бомбардировки над Хирошима и Нагазаки и започва да води кампания за ограничаване на ядрените оръжия, за засилване на международния контрол върху тях и за спирането на ядрената надпревара със СССР. Това го превръща във враг №1 за администрацията на Белия дом. На организирания срещу него съдебен процес, заради радикалните му политически възгледи, той е обявен за заплаха за сигурността на държавата.
След смъртта на президента Франклин Делано Рузвелт, новият американски президент Хари Труман, под давлението на „ястребите” в Пентагона решава да използва произведените две атомни бомби. За целта военните съветници на президента набелязват пет възможни цели на Японските острови – Киото, Хирошима, Нагазаки, Йокохама и Кокура. След внимателно разучаване е решено бомбите да бъдат хвърлени през август 1945 г. над двата града – Хирошима и Нагазаки.  
В ранната ясна утрин на 6 август  1945 г., в 8.15 ч. четиримоторният американски бомбардировач „В–29”, кръстен от командира на 509-а обединена ескадрила, полковник Пол Тибетс на майка му - Енола Гей, приближава необезпокояван от никого Хирошима и хвърля от височина 11 хиляди метра атомната бомба с взривен еквивалент от около 13 килотона тротил, наречена „малчугана”. Бомбата се взривява, на около 600 метра над центъра на града. Чудовищната експлозия и огромната атомна гъба унищожават за секунди 80 хиляди невинни жители на града. Това е една четвърт от населението на града. Зоната на пълно разрушение е около 1,4 км в радиус. Пожарите, избухнали след взрива, засягат територия от 11,4 квадратни км. Деветдесет процента от зданията на града са унищожени или силно повредени.
На 9 август нова американска “летяща крепост” В-29 хвърля втората атомна бомба, наречена „дебеланкото” над японския град Нагазаки. В неописуеми мъки загиват 73 884, ранените са 74 909, а броят на заболелите е 120 820 жители на града. След бомбардировката напълно е унищожена северната част на Нагазаки, а градът заприличва на апокалиптична пустиня.              
Президентът Хари Труман получава съобщението за двете успешни атомни бомбардировки, връщайки се с боен кораб  след мирната конференция в Потсдам на трите водещи държави на антихитлеристката коалиция - САЩ, Великобритания и Съветския съюз, проведена от 17 юли до 2 август 1945г. При новината за атомните бомби той възкликнал ликуващ: “Господа това е  най-великото постижение в историята на човечеството! Сега вече ще имам здрава тояга за милионите бойци на Сталин!”
Атомният проект “Манхатън” струва на американските данъкоплатци повече от 2 милиарда щатски долара. С произведените атомни бомби американските военнолюбци убиват и раняват буквално за секунди 447 хиляди жители  в двата японски града. Това е най-тежкото престъпление срещу човечеството и акт на безсмислена жестокост...                        
Вследствие на радиоактивното заразяване в Хирошима се разболяло от лъчева болест момиченцето Садако Сасаки. То започнало да прави в болницата стотици книжни жерави, повярвало в древната японска легенда, че който болен изработи хиляда книжни жерави, ще оцелее и от най-страшната болест. 

Започнала трогателна надпревара с времето и смъртта

Когато Садако почувствала, че силите я напускат, тя се обърнала с молба за помощ към всички деца по света. Към далечния японски град от различни краища на планетата полетели хиляди книжни жерави. Но чудото не станало. На 25 октомври 1955 г. очите на 12 годишното момиченце се затворили завинаги. Останал само споменът за отчаяната му и трогателна борба със смъртта, описана от неговия брат. Той бил предупреждение към бъдещите поколения да не допускат войнолюбците да разпалят пожара на нова, термоядрена световна война. 
Днес издигнатият в центъра на възродената от пепелищата, Хирошима, скромен паметник на момиченце, държащо жерав в ръката, олицетворява всеобщият стремеж на хората към по-добър свят - без насилие и войни.