България е европейският шампион по концентрация на доходи в ръцете на най-богатия 1%, надминава и САЩ

Шокиращо! Графиката показва един от най-тревожните социално-икономически процеси в съвременна Европа: след данъци и социални трансфери България достига най-висок дял на доходите, концентриран в най-богатия 1% от населението сред държавите от ЕС.
Още по-важно е, че тук не става дума за доходи преди намесата на държавата, а за доходи след данъчно облагане и социално преразпределение. С други думи, графиката не измерва само силата на пазара да произвежда неравенство. Тя измерва и способността на държавата да го ограничава. А българският случай показва, че тази способност е изключително ограничена.
През 2023-2024 г. най-богатият 1% от българите получава приблизително 17-18% от всички доходи след данъци, докато средното европейско ниво е около 9%. На практика българската концентрация е почти двойно по-висока от средната за Европа. Данните показват, че и България изпреварва традиционно считаните за силно неравни общества като Румъния, Полша, Унгария и дори САЩ по част от периода.

С какво са известни българските супербогаташи? Включително и прогресивните богаташи?… 

Питам, понеже не зная.
Какво всъщност показва графиката?
Масовото тълкуване на неравенството обикновено е свързано с бедността. Настоящата графика обаче насочва вниманието към друг проблем: концентрацията на доходи в най-горната част на разпределението.
Между началото на прехода и средата на 2010-те години България се движи в диапазон около 9-13%. След това настъпва рязко откъсване нагоре. Между 2015 и 2024 г. (Царю честити и плосък “социализъм”, сглобки честити и т.н.) делът на най-богатия 1% нараства до около 18%, докато в повечето европейски държави остава относително стабилен. Това означава, че икономическият растеж се разпределя непропорционално към най-горния слой на обществото.
От икономическа гледна точка подобен процес е индикатор за ускорена концентрация на собственост, нарастваща роля на капиталовите доходи спрямо доходите от труд, недостатъчна преразпределителна ефективност на данъчната система, висока степен на рентно извличане на доходи, отслабени механизми за колективно договаряне на труда.
Българската данъчна система като европейско изключение
Не е възможно графиката да бъде разбрана без анализ на данъчната политика.

България е уникален случай в Европейския съюз. Основните характеристики са:
- 10% плосък подоходен данък;
- липса на необлагаем минимум;
- 10% корпоративен данък;
- 5% данък върху дивидентите;
- осигурителен таван, който намалява ефективната тежест върху високите доходи;
- практически отсъствие на данък върху богатството.

В повечето държави от ЕС картината е диаметрално различна. Горните ставки на подоходното облагане често достигат:
- Германия: над 40%;
- Франция: над 45%;
- Австрия: над 50%;
- Белгия: около 50%;
- Дания: над 50%.

Поради това европейските държави успяват в значително по-голяма степен да намаляват пазарното неравенство чрез преразпределение.
Изследванията на ОИСР показват, че данъците и социалните трансфери редуцират неравенството средно с над една четвърт в развитите държави, а в част от европейските страни ефектът е още по-силен.
България е сред малкото страни, в които фискалната система въздейства сравнително слабо върху концентрацията на доходи.

Защо концентрацията расте толкова бързо?

Обяснението не може да бъде сведено само до данъците. По-вероятно е да действа комбинация от няколко фактора:
Първо, концентрация на капитала. Приходите от дивиденти, финансови активи и собственост растат значително по-бързо от трудовите доходи.
Второ, регулаторни и пазарни ренти. В малки икономики концентрацията на обществени поръчки, инфраструктурни проекти и регулирани пазари често създава възможности за извличане на свръхпечалби. И пълнят политически чекмеджета.
Трето, отслабено колективно договаряне. Обхватът на колективните трудови договори в България остава съществено по-нисък от този в Северна и Западна Европа. И почти нулев в частните компании.
Четвърто, данъчна неутралност към високите доходи. Българската система практически не различава доход от 1500 лв. и доход от 150 000 лв. месечно по отношение на основната ставка на подоходното облагане.
Възможен ли е европейски сценарий на “прогресивна” промяна до 2030 г.? Ако целта е България постепенно да се приближи към европейските равнища на концентрация на доходи, са необходими политики в три направления.
Първи стълб: доходи на труда
Необходимо е:
- минималната работна заплата да расте с 10-12% годишно;
- средната работна заплата да нараства по-бързо от производителността в нискодоходните сектори;
- тотално разширяване на колективното договаряне;
- засилване на защитата на работещите бедни.

Това е най-бързият механизъм за увеличаване дела на труда в националния доход.
Втори стълб: данъчна реформа
Без промени в данъчната система сближаването с европейските равнища ще бъде трудно. Сред възможните решения са:
- умерена прогресия, напр.:
- 10% за ниските доходи;
- 15% за високи доходи;
- 20-25% за много високи доходи.
Подобни ставки биха останали значително под западноевропейските. По-високо облагане на дивидентите. Данъкът върху дивидентите от 5% е един от най-ниските в Европа. Постепенното му повишаване до 10-15% би доближило България до европейските практики.
Ограничаване на ефекта от осигурителния таван. Настоящият модел намалява относителната тежест върху най-високите доходи.
Трети стълб: политика за богатството
Европейският дебат все по-често се насочва не само към доходите, но и към активите. Възможни са:
- по-високи данъци върху големи наследства (в Обединеното кралство готвят 10% данък);
- по-ефективно облагане на луксозни недвижими имоти (основно жилище - нисък данък, прогресивен за следващите);
- регистри на действителната собственост (и в чужбина);
- по-строг контрол върху избягването на данъци.

Големият въпрос

Графиката поставя въпрос, който е по-дълбок от самото неравенство: може ли общество, в което след данъци и трансфери най-богатият 1% получава почти два пъти по-голям дял от доходите в сравнение със средния европеец, да се доближи до европейския социален модел без съществена институционална промяна?
Данните подсказват, че ако сегашните тенденции продължат, България няма да се приближава към средноевропейското равнище на неравенство. Напротив, страната рискува да се превърне в своеобразен европейски лабораторен пример за съчетание между ниски данъци върху капитала, висока концентрация на собственост и устойчиво нарастващ дял на доходите на най-богатия 1%.
Именно затова дебатът за данъчната система вече не е просто фискален въпрос. Той е въпрос за бъдещия социален модел на България. И за това доколко са прогресивни от „Прогресивна България“!


От блога на автора