14 Август 2026петък16:03 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

На фокус

Кристиан Вигенин с анализ на правителствената програма: Има конкретни мерки, но липсват измерими цели

Документът остава по-скоро стратегически манифест с подробен каталог от действия, отколкото завършена система за управление

автор:Кристиан Вигенин

visibility 651

Неведнъж съм призовавал за изработването и публичното представяне на ясна правителствена програма, която да обвърже политическите намерения с конкретни срокове, ресурси и отговорност. Сега такава програма е факт и приемам като своя отговорност да представя моята оценка за нея. Публикувам и пълния анализ (виж линка най-долу - бел. ред.), защото при перспектива за четиригодишен мандат обществото има право да знае не само какво възнамерява да прави правителството, но и по какви резултати ще оценяваме неговия успех.
Основният ми извод е, че програмата е по-конкретна от обикновена политическа декларация. В нея има разпознаваема визия за възстановяване на държавния капацитет, по-активна роля на държавата в икономиката, преход от модел на евтин труд към производство с по-висока добавена стойност и използване на географското положение на България като транспортен, енергиен и цифров възел. Има и конкретни мерки в отбраната, изкуствения интелект, здравеопазването, инфраструктурата и европейските средства. Но документът остава по-скоро стратегически манифест с подробен каталог от действия, отколкото завършена система за управление по резултати.

Най-сериозният недостатък 

е разликата между срок за изпълнение на дейност и измерим обществен резултат. Приемането на стратегия, създаването на фонд, платформа или съвет и изменението на закон могат да бъдат необходими, но сами по себе си не показват дали България е станала по-богата, по-равнопоставена и по-добре управлявана. Липсват ясни цели за 2030 г. за производителността, реалните доходи, БВП на човек, високотехнологичния износ, бедността, неравенството, пенсионната адекватност и регионалното сближаване. Няма достатъчно конкретни крайни стойности и за предотвратимата смъртност, достъпа до здравна помощ, водните загуби и хората, живеещи при режим на водоснабдяване.
От гледна точка на левицата най-същественото противоречие е между заявената социална държава и инструментите, с които тя трябва да бъде изградена. 

Програмата запазва плоския данък 

върху доходите и стандартната ставка на ДДС и едновременно поставя акцент върху балансирания бюджет и ограничаването на преразпределителната функция на държавата. Не се предлагат необлагаем минимум, данъчен кредит за нископлатени работещи, по-прогресивно облагане на високите доходи или системна оценка на тежестта върху различните групи. Има мерки за минималната работна заплата, пенсиите и колективното договаряне, но няма цел за медианната заплата, дела на труда в създадената стойност, работещите бедни, обхвата на колективните договори или реалната покупателна способност на пенсионерите. Социалната политика е по-силна като намерение, отколкото като разпределителен механизъм.
Индустриалната политика има правилна посока, но твърде широк обхват. 
Едновременно се приоритизират изкуствен интелект, полупроводници, космически, отбранителни, автомобилни, квантови и чисти технологии. Не е ясно кои отрасли са действителните национални специализации. Не са поставени и достатъчно социални условия към публичната подкрепа за бизнеса: достойно заплащане, колективно договаряне, регионална заетост, местни доставчици, обучение на кадри и обществена възвръщаемост при значително държавно финансиране. Иначе държавата може да поеме инфраструктурата и риска, а печалбата да остане изцяло частна.
Европейският съюз присъства хоризонтално в програмата и има конкретни намерения за Многогодишната финансова рамка 2028–2034 г., кохезионната политика, Социалния план за климата и Европейския фонд за конкурентоспособност. Но отново доминира логиката на усвояването, а не на въздействието. Не е достатъчно средствата да бъдат разплатени; необходимо е предварително да знаем какъв ръст на производителността, доходите, регионалната свързаност и качеството на публичните услуги трябва да постигнат. По-слабо е развито и социалното измерение на българската позиция в ЕС – сближаване на заплатите, справедлив преход, трудови права и защита на кохезионния ресурс.
При големите инфраструктурни проекти има повече конкретика, но сроковете често се отнасят до проектиране, процедури или начало на строителството, а не до завършване. АЕЦ „Белене“ не е включена като конкретен проект; приоритет са блокове 7 и 8 на АЕЦ „Козлодуй“. За тунела под Шипка се обещава начало на строителството до края на 2029 г., а при новия мост над Дунав ангажиментът е основно за проектиране и подготовка. Втората железопътна връзка с Турция и Коридор VIII са включени, но част от сроковете излизат извън мандата. Отбраната е сред най-подробните раздели, но намерението разходите да достигнат 5% от БВП до 2035 г. не е придружено от ясна годишна траектория и анализ как ще бъдат защитени разходите за здравеопазване, образование и социална политика.

Има области, в които програмата предлага полезна конкретика – 
мобилни медицински услуги, телемедицина, стимули за здравни специалисти в отдалечени райони, проследяване на лекарствата, AI инфраструктура и управление на водния риск. Но и тук липсва гарантиран краен стандарт: максимално време за достъп до лекар, допустимо доплащане, срок за достъп до нова терапия, непрекъснато питейно водоснабдяване или социално поносима цена на ВиК услугата. Демографската политика правилно е определена като хоризонтална, но остава предимно координационна и не е достатъчно свързана с достъпното жилище, сигурната заетост, детските грижи и качествените публични услуги.
Затова според мен програмата трябва да бъде допълнена с кратко и задължително приложение: ограничен набор от национални резултати за 2030 г., начални стойности, годишни междинни цели, бюджет и източник на финансиране, отговорна институция, основни рискове и публичен периодичен отчет. Това би превърнало документа от сбор от намерения в реален договор с гражданите. Основният проблем не е липсата на идеи. Липсват достатъчно строг избор, ясна цена и измерима крайна сметка за това как България трябва да изглежда в края на мандата. Пълният ми анализ е приложен към тази публикация.

За целия анализ кликнете тук: 
https://vigenin.eu/2026/analiz-na-pravitelstvenata-programa-2026-2030-mezhdu-zayavenite-namereniya-i-izmerimite-rezultati/

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ