Свръхочаквания
/ брой: 196
Силвия Томова
Която и телевизия да пусна, темата е нероден партиен Петко, а именно - евентуална партия на Радев. На нея се гледа като на спасител, който ще измете ГЕРБ и ще отмести Пеевски от властта. Всеки има право да се надява на каквото реши, разбира се. Но се питам хората, които възлагат отново надежди на Радев и негова евентуална партия, помнят ли кого легитимира Радев последния път? Кирил, Асен и Лена ли искате агейн? Защото дори да са му спуснати от демократите в САЩ, Радев се е съгласил да ги лансира и чрез него те овладяха властта.
А помните ли експерта Пеканов, който също бе президентски човек, беше и в служебния му кабинет, и който преди няма и два месеца важно обяви, че приемането на еврото няма да доведе до поскъпване, а ако има търговци, които си позволят нелоялни практики, държавата щяла да ги пресече. И след тази прогноза се върна във Виена, където със сигурност е по-евтино оттук. Поне хранителните стоки. Голям експерт, няма що...
Да припомням ли Стефан Янев, който бе в обкръжението на президента и който не успя да направи нищо. Не казвам, че партията на Янев е дирижирана от Президентството, но... Е, на какво се надява българският избирател? Няма да има втори Симеон. Може би ще има малки ала Меч и Величие... Те дори и комично звучат, но да се надяваш на спасителя с главно С и да си над 30, извинете - несериозно е, да не кажа инфантилно. Чувствата също нямат значение, а ги споменавам, защото всичко у нас е "харесва ми/не ми харесва". Все едно на някого му пука какво харесваш или не...
Гневът също не е аргумент, освен ако си на 5 или си някой жаден за внимание, получил микрофона на жълтите павета пред опърпана публика от 50 души. Според мен свръхочакванията към Радев са предзнаменование за катастрофа. Да го смятаме за силен, защото останалите били вече отживелица, е просто публицистична форма, а не сериозен аргумент.
Фейсбук