Прохождане в еврозоната

Постановка 

Вече две седмици сме в еврозоната. Няма връщане назад.
На пръв поглед надделяват техническите проблеми, свързани с прехода от една парична единица (лев) към друга парична единица (евро). Те обаче са бели кахъри - те ще съществуват още две седмици и ще бъдат забравени. Важни са същностните проблеми на членството на страната в еврозоната, пред които не бива да затваряме очи. Тяхното въздействие ще се прояви във времето - в средносрочен и дългосрочен план.
Законът за БНБ изисква БНБ да „…публикува на интернет страницата си всяка седмица и при приключването на всеки месец баланс, който отразява състоянието на основните активи и пасиви“ (чл. 7, ал. 5). В продължение на последните 28 години БНБ редовно е публикувал баланса на подуправление „Емисионно“ в първия работен ден след края на предходната седмица или края на предходния месец. В началото на текущата година тази регулярна практика се преустанови. 
Първата работна седмица на годината приключи на 9 януари и балансът, който отразява състоянието на активите и пасивите на БНБ, беше редно да се публикува в понеделник, 12 януари. Четири дена по-късно въпросният баланс, който следва да отрази промените в основните монетарни агрегати след формалното включване на страната в еврозоната, не е отчетен, без да са представени каквито и да са основания. Видимо БНБ или (1) не е била подготвена за прехода към еврозоновата отчетност, или (2) има проблеми при формирането на основните монетарни агрегати, които не желае да афишира публично.

Въпросът далеч не е формален 

Конкретното действие на БНБ е незачитане и нарушение на действащ Закон. Аналогично беше и поведението на правителството при представянето на проект за държавен бюджет за 2026 г. Законът за публичните финанси изисква (чл.79, ал. 4) „…в срок до 31 октомври Министерският съвет (да) внася в Народното събрание одобрения законопроект за държавния бюджет…“. Нормативно изискуемият срок беше просрочен.
И в двата случая последствия няма, нарушенията на Законите не са санкционирани.
Формално възникващият въпрос е дали и доколко действащите Закони са задължителни, или само пожелателни за макроуправленските ни органи?

Същностна оценка 

С включването на страната ни в еврозоната два източника на финансов ресурс увеличават съществено активите на търговските банки (ТБ).
Първо, пари в обращение. В края на 2024 г. парите в обращение се оценяват на 31 млрд.лв. Наскоро БНБ обяви, че парите в обращение към средата на текущия месец януари са намалели почти наполовина.
Намалението на парите в обращение се акумулира в ТБ. Статистиката го потвърждава. По последна налична информация за първите 11 месеца на 2025 г. прирастът на активите на ТВ нараства с 10 млрд.лв. на годишна база. За същия период парите в обращение намаляват със 7,2 млрд.лв., т.е. редукцията на парите в обращение се включва изцяло в прираста на активите на ТБ.
Второ, минимални задължителни резерви (МЗР). Към 2025 г. МЗР на ТБ, които се поддържат в БНБ, са 12% от депозитната база и към края на 2025 г. са 27 млрд.лв. С включването на страната ни в еврозоната процентът на МЗР, определян вече от ЕЦБ, е 1%. По оценка на БНБ това ще доведе до обратен прилив на финансов ресурс към ТБ в размер на около 16 млрд. лв.
Динамиката на посочените по-горе два монетарни агрегата показва, че към началото на текущата година ТБ ще разполагат с 

допълнителен финансов ресурс от около 30 млрд. лв. 

Тази сума формира примерно една четвърт от годишното индивидуално потребление на населението като елемент от статистиката на БВП.
В съответствие с практиката и теоретичните обобщения подобно чувствително нарастване на паричния оборот ще доведе до значителен инфлационен натиск, при това поне в средносрочна перспектива. Толкова повече, че текущото ценово равнище у нас е най-ниското в ЕС - то се оценява на около 60% от средното равнище на цените в ЕС.
Макроикономическото управление упорито игнорира посочената реалност и избягва да поема каквито и да било ангажименти. Свързаните въпроси, които стоят и изискват отговори и решения, са най-малко следните:
- добро или лошо е това, че ценовото равнище у нас е най-ниското в ЕС?
- какви са причините, поради които ценовото равнище у нас е най-ниското в ЕС?
- каква е перспективата на изменение на относителното ценово равнище у нас в средносрочен и дългосрочен план?
Отговорите на поставените въпроси ще трябва да се допълнят с макроикономически управленски мерки, които да смекчат евентуалните негативни последствия от ценовата конвергенския на местните цени към европейските.

Заключение 

Макроикономическото управление на страната систематично и упорито избягва да дискутира болезнени за държавата ни проблеми, най-вече в контекста на включването ни в еврозоната. Подобно поведение граничи с бягство от отговорност и оставя пространство за „неочаквано“ и „изненадващо“ възникващо социално напрежение с трудно предвидими последствия. Населението остава неподготвено и изживява стресово сблъскването с „непредвидената“ реалност.
Възможните мерки, свързани с осигуряването на социално поносим ръст на цените най-малко в средносрочен план, не са многочислени. Във всички случаи демонстративната активност по предотвратяване и наказване на т.нар. спекула не е подходяща и удачна. Спекула съществува тогава и само тогава, когато: (1) Действа държавна закрила на определен тип производители и търговци; (2) Отсъства действена конкуренция; (3) Функционират монополни образования. Респективно, правителството следва да осигури наличието на действена конкуренция и недопускане на монополни практики, както и да следи стриктно за защита на потребителите от неподдържане на регламентираното качество на търгуваните стоки и услуги.
Евентуалният изпреварващ ценови прираст ще трябва да се свърже със съответни подоходни компенсации. Те предполагат отговорно формиране на бюджетните структури, както и своевременно разгръщане на инвестиционна активност от страна на бизнеса.

Икономически живот


БНБ напомня: 
До средата на годината обмяната е напълно безплатна 

След 31 януари българският лев престава да бъде законно платежно средство, но гражданите ще могат да го обменят в евро и след тази дата - за определен период в търговските банки и безсрочно в Българската народна банка, дори и след 10 години. Това заяви членът на Управителния съвет на БНБ Илия Лингорски.
"Преходът към новата валута у нас премина изключително успешно и ще служи като пример за други държави“, подчерта Лингорски. Той призна, че в първите дни са възникнали отделни недоразумения - изискване на допълнителни документи, опити за начисляване на такси или различни тълкувания на правилата в някои банкови клонове.
По думите му всички подадени сигнали са били разгледани и проблемите са били отстранени още в рамките на първата седмица.
"Колкото по-бързо се подава сигнал, толкова по-бързо се намира решение. Целта не е да се търсят виновни, а да се гарантира нормалното протичане на процеса“, допълни той.
До средата на годината обмяната на левове в евро е напълно безплатна, независимо дали гражданите са клиенти на съответната банка или не. Банковите институции нямат право да отказват обмяна или да начисляват такси.