Български пера по света - събудете ни!

Георги Н. НИКОЛОВ

Отдавна вече - близо четири десетилетия, в лоното на света дишат две Българии. Едната, в познатите географски граници, е обичаната ни родина. Нямаща нищо общо с фекалното си държавно управление... Тласкащо я все по-бързо и видимо към образа на опожарена земя в ХХI век. С ужасяващ демографски срив, гноящи социални язви, измиращо население и нарцистичен политически карцином. С духовност на ниво "Градил Илия килия" и няколко съмнителни "творчески" имена, пробутвани от чужди НПО тук и там като голяма работа. Именно в отровните й миазми, маскирани зад патриотична табела, безброй имбецили приканват "младите" да се върнат. За да си чукат после главата, сблъсквайки се с грубата реалност, с два (може и повече) остри камъка...
"Другата" България, пръсната в диаспората, праща у нас над 1,2 млрд. евро годишно, за да не изпукат роднините й от глад. Тя, брояща по непотвърдени данни над 2 млн. души, е получила възможността, особено след 1989 г., истински да се влее в цивилизационните канони на съвремието. Да развива яркостта си сред далеч по-напреднали общества и който е кадърен - да успее в избраната от него област. Включително - и в духовната, за която говорим, а още повече - в литературната.
Малцина нейни изследователи знаят, че във времето тази литература има богата и дълга история. Днес е практически невъзможно да се изброят всички наши стойностни автори по света. Почти никой от тях не е прекъсвал родовите си корени, макар че някои, особено от по-новите генерации, творят на повече от един език. Други не знаят български, а и рядко са превеждани за читателската ни публика. Не забравяйки обаче далечния си балкански пулс. Различни културни структури, най-вече с европейски адреси, организират годишни литературни прегледи. Такива, макар и рядко, и с доста по-скромен обем, има и тук.
И - какво от това, щом всичко е епизодично и хаотично? Нашите писатели се връщат за кратко, представят отпечатаните си в издателствата книги и след тихи ръкопляскания се връщат отново там, където е домът им. До следващото мероприятие, където отново, пак за кратко, ще изплуват от забравата. Къде е тук участието на държавата, освен в ролята й на прашен фон за служебни похвали? Къде са безбройните неформални структури, гръмко и безпарично тръгнали да обединяват стойностната ни духовност по света? Защо бе оставено да умре в равнодушна тишина единственото списание "Ек", бивше "Родолюбие", бивше "Славяни"? Защо толкова години, въпреки че не е сизифовски труд, не можа да се създаде един истински, работещ и духовно мотивиран Център за изучаване на българската книга по света, финансиран от държавата? Да, наскоро от Нидерландия долетя, разработен пак от наш автор, чудесен проектоплан "Българите по света" или "Български литературен глобус" (културен център с книжарница) - отсега мога да се обзаложа каква ще е и неговата съдба. Защо нито веднъж в годините не е правен годишен преглед на българската литература по света? Как същата татковина, чрез многото си ялови структури, не учреди годишна награда за най-добър български автор от света по повод 24 май? И как сред отличаваните за принос от Президентството, редом с достойни и недотам свестни човеци, не се нареди и признат далеч извън балканските ни усои автор? 
Въпроси, въпроси, въпроси... Лесно решими при добро държавно желание, ала отговорът е един: все няма пари. С този универсален отговор всякакви чичовци и лели, опулени в благоутробието си, задушават всеки опит да се направи нещо в името на все по-динамичното, пленително, запомнящо се от истинските ценители по света и красиво развитие на българската литература в диаспората. Щом няма аванта, нито покани за платено гостуване в престижни дестинации, за да се тупаме там в патриотичните гърди, нито нещо материално, какво правиш в кабинета ми? Хващай пътеката с жалката си креативност и ме остави до пенсия да съм духовно извисен. Не разбра ли как именно обичам българската култура, родена в странство: с нейните книги, изложби, концерти и пр.? Има пари - има обич. Няма пари - няма обич!...
Без повече да иронизираме, ще потвърдим тъжната истина: днешна България съвсем открито и демонстративно е загърбила чудесната ни литература, създавана къде ли не върху географската карта. За разлика от страните, където авторите ни живеят, пишат и са истински ценени. Сред тях има създатели на творби, които могат да влязат и в програмите на хуманитарните ни ВУЗ, ала кой търтей да го предложи, още повече - и да го стори? Същото се отнася и за представителите на други изкуства, а отделни, епизодични мероприятия, не променят истината за нещата. А и защо ли да я променят? Добре сме си и така. 
Та след всичко казано, логично е да запитам: Отче Паисие, и вие, свети солунски братя Кирил и Методий, защо не умряхте при Гредетин?...