Разпад и корупция

Разпадът на "Продължаваме промяната", а и на цялото градско дясно вече е очевиден за всички. В рамките само на няколко дни стана ясно, че корупция е прояла цялата Столична община, че поръчки се раздават на "наши фирми", а отчисленията отиват директно в партийната централа. Двама кметове и двама общински съветници в София напуснаха партията. Две трети от общинарите на ПП в Добрич се присъединиха към ГЕРБ, а по медиите започна да циркулира запис, в който заместник-кметът Никола Барбутов разпределя порции и настоява за редовен приток на пари в партийната каса. Резултатът от цялата драма: Кирил Петков реши да подаде оставка и да напусне парламента. Но дали е достатъчно?
Пред нас стои грандиозна корупционна паяжина. И как отговарят на това партньорите на ПП (които с голяма степен на вероятност са набъркани до шията в същото блато от корупционни практики)? Ами те разкритикуваха "Подай ми Парите" за "кадровата политика".
Какво, по дяволите, ще рече това? Това, че ПП не са преценили правилно кандидатите си и са сложили корупционери в листите, или това, че пак не са ги преценили правилно, защото кадрите са избрали да си отворят устите и да изобличат тази смазваща корупция? Подобен коментар е позорен и изобличаващ. Значи не ги притеснява схемата за кражба, а това, че кадрите не са правилни. Само с това изречение психодясното заличава с години трупан фалшив антикорупционен вой.
За някого кафкианската трансформация на градското дясно в корупционно чудовище може да е изненада, но истината е, че сектантите никога не са били чужди на схемите, кражбите, аферите и отчисленията. Всъщност точно десницата е баща и майка на българската корупция. Вярно е, че изкараха години да стоварват този проблем върху всички останали, но точно от тях тръгнаха заменките, приватизационните нечистоплътни сделки, задушаването на бизнеса и политическият рекет. След това други усъвършенстваха това черно изкуство и го превърнаха в абсолютен мейнстрийм, но нека да отдадем дължимото на първоначалниците и основателите.
Най-дразнещото в тази афера обаче е поредната поза на невинност, която костюмарите на десницата се опитват да демонстрират. Кирил Петков видя "специална операция за завладяване на ПП". Ивайло Мирчев, върху когото тежат съмнения за абсолютно същото, пък поетично увери, че неговите хора били непробиваеми и нямало как да бъдат прихванати. И това пак е върховен цинизъм, защото публиката изобщо не прави разлика между Мирчев, Петков или Василев. В нейните очи това е един общ Франкенщайн, който е креслив, истеричен и същевременно прояден от двойни стандарти и корупция.
Десницата има стар номер да бяга от такива заблатени ситуации. Тя все търси начини да се трансформира, да си смени името и пак да излезе на терен - алчна, но с антикорупционна риторика. Това сме го гледали десетки пъти по време на прехода. Но е крайно време бащите на българската корупция да поемат отговорност за всичко, което сътвориха и оставиха като боклук след себе си. И оставката на Петков не е достатъчна. Това е просто опит за замитане на следите на местопрестъплението.