В друг свят и различна вселена Благомир Коцев щеше да бъде холивудски сценарист на Б-филми. Той демонстрира този талант в поредното беззъбо интервю, в което журналистите вдъхновено кимаха на неговото политическо фентъзи и го гледаха с обожание, все едно пред тях е седнал Дан Браун.
Трилърът на Коцев е епичен. Той воювал с незаконния град до такава степен, че подло подпалили ресторанта на семейството му. Истинското строителство се развихрило едва след като го прибрали в ареста. Което всъщност е много интересно, защото Коцев наистина търка наровете, но властта не отиде в други ръце. Управляваше неговата дясна ръка, който се снимаше жизнерадостно на фото с инвеститора Невзоров и украинската посланичка. В стремежа си да си напише житие на политически светец и ходещ сред нас ангел, Коцев по същество закопа целия си екип, всичките си помощници, а и цялото си управление, ако трябва да бъдем точни... Само си представете - вкарват го в ареста, а неговите некадърници започват да прилагат с широко затворени очи тактиката да не забелязват големите строежи. Да не говорим, че варненският кмет се оплете и по въпроса в крайна сметка знаел ли е за незаконния и престъпен строеж или не е знаел. Преди твърдеше, че е нямал представа. Сега вече казва, че от година е знаел, ама мислел, че ДАНС ще свърши работа. Не кмет, а един наивник на средна възраст. Това е приказка, която сигурно минава при старите реститутки, но не издържа дори и ученически прочит в своята логика...
В горещото лято на миналата година десницата с блеснал поглед на човек, прекалил с амфетамините, оглеждаше Коцев като свой кандидат за президент. Сега не е ясно кого смята да издига - дали политическата пеперудка Андрей Гюров или варненския кмет. Знам само, че в комплект с напусналия МВР Георги Кандев ще са си лика-прилика.
Това са кухи, безсъдържателни хора, които не са направили абсолютно нищо, освен пиар-акции.
Единственото, което ги отличава, е, че медиите ги отглеждат в своя инкубатор и се опитват да им налеят политически адреналин.
Гюров-Кандев или Коцев-Кандев, това е един и същи екип, на който му предстои да разбере, че обичта на медиите и обичта на народа са две коренно различни неща.
И най-обичам иронията в това. Градската десница, факелът на свободата, светлината в евразийския мрак, рано или късно започва да се обяснява в любов на ченге, било Борисов, било Кандев, то вече разликата е практически нулева...

