Квадрат 500 показва за първи път всички живописни платна, литографии и рисунки на Йожен Кариер от музейната колекция

Националната галерия представя изложбата "Йожен Кариер. Визионерът" в Квадрат 500 до 4 октомври. Куратор е Искра Траянова от Националната галерия.
Изложбата предлага нов, по-концептуален поглед към един от най-забележителните френски художници от втората половина на XIX век, подчертавайки влиянието, което е оказал върху своите съвременници, както и върху творчеството на ключови фигури на ранната модерност през XX век.
Въпреки че Йожен Кариер присъства в постоянната експозиция на Националната галерия в Квадрат 500, името му е сравнително непознато за широката публика. Амбицията на екипа е да бъдат представени за първи път всички негови живописни платна, литографии и рисунки от музейната колекция. В хода на проучването бе открито, че тези литографии са с висока колекционерска стойност, изключително ценни екземпляри от уникални библиофилски издания, публикувани в ограничен тираж в Париж през последната четвърт на XIX век. Само Метрополитън музей в Ню Йорк, Държавният музей в Щутгарт, Музеят Орсе в Париж, Държавният музей в Амстердам и Музеят на изкуствата в Кливланд могат да се похвалят, че притежават от тези отпечатъци.
Кариер е сред онези творци, които са били признати приживе и чиито произведения присъстват в най-големите музеи. Той е работил винаги извън стилистичните категории на своето време, без да претендира, че принадлежи към някакво конкретно движение. Съпротивлявайки се на всякаква квалификация, живописецът, гравьорът и рисувачът Кариер - съвременник на Гюстав Моро, Одилон Редон и Пол Гоген, бързо се обгражда с най-влиятелните фигури в артистичния и литературния свят на своето време. Творчеството му е повлияло на Пикасо, който е черпил вдъхновение от неговата монохромна живопис. 
Отвъд модерността на сюжетите, именно в стила на рисуване на художника се крие голямото приключение в изкуството му. Изтъкнат портретист и майстор на семейните сцени и темата за майчинството, предшественик на минимализма, той елиминира детайлите, превръщайки образите в архетипи и изрази на чувство отвъд условната рамка на конкретното време. Постигнатото меко, монохромно сфумато му позволява да създаде сложно и мистериозно взаимодействие на прозрачност и дълбочина. Подобно на мимолетни видения, неуловими за четката, неговите фигури сякаш изплуват от пейзажа, от фона, от друго време-пространство.