Литературно четене в памет на Никола Вапцаров ще се състои днес в София

Традиционно литературно четене в памет на годишнината от смъртта на поета Никола Вапцаров ще се състои днес от 17:30 ч. пред паметника на поета в градинката зад Националната художествена галерия в София, съобщиха организаторите.

Днес се навършват 84 години от смъртта на Никола Вапцаров, автор на стихотворения като „Вяра“, „Песен за човека“, „Прощално“ и „Борбата е безмилостно жестока“. Единствената стихосбирка на Вапцаров, „Моторни песни“, е публикувана през 1940 г.

Организатори на събитието са Съюзът на българските писатели, Съюзът на българските журналисти и Българският антифашистки съюз.

Вчера в Националния литературен музей бе представена лекция, посветена на цикъла „Песни за една страна“ на Никола Вапцаров и 90-годишнината от началото на Гражданската война в Испания, както и камерната изложба „Война и ръкописи“, във Високото пространство на Националния литературен музей в София.

Никола Йонков Вапцаров е роден в Банско през 1909 година. Баща му Йонко Вапцаров на младини, заедно с поета Пейо Яворов, участва в борбата за свобода на още поробения по това време македонски край. Майка му Елена възпитава децата си в любов към труда, знанието и родината. От нея бъдещият поет е наследил интереса към литературата. Вапцаров учи в Разложката гимназия. В ученическия вестник „Борба“ излиза първото му напечатано стихотворение „Към светли идеали“. Завършва Морското машинно училище във Варна през 1932 г., след което работи като огняр и по-късно като машинен техник във фабриката „Българска горска индустрия“ в с. Кочериново. През 1934 година сключва брак с Бойка Вапцарова и след като е уволнен от фабриката, се премества със семейството си в София през 1936 година.

През юли умира седеммесечният му син Йонко. От ноември 1938 година е назначен като техник в Държавния екарисаж. През януари 1940 г. успява да издаде единствената си стихосбирка „Моторни песни“. Веднага след 22 юни 1941 г. – нападението на фашистка Германия – Българската комунистическа партия мобилизира силите си за въоръжена борба. Вапцаров приема да участва в нелегална дейност като помощник на Цвятко Радойнов във Военната комисия на Централния комитет на БКП. На 4 март 1942 г. домът му в София е обискиран и поетът е арестуван. Срещу него е повдигнато обвинение по чл. 3 и чл. 16 от Закона за защита на държавата. На 23 юли същата година в тунела – стрелбище на Школата за запасни офицери в София заедно с други комунисти Никола Вапцаров е разстрелян. През 1952 г. поетът получава посмъртно почетната премия на мира.

БТА