Пациенти настояват за спешни мерки за достъпа до лечение и самоконтрол за хората с диабет

Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), настоява Министерството на здравеопазването и НЗОК да предприемат конкретни мерки за подобряване на достъпа до лечение, самоконтрол и съвременни технологии за хората с диабет в България. В официално писмо до министъра на здравеопазването Катя Ивкова, изпълняващия длъжността управител на НЗОК д-р Асен Меджидиев, членовете на Надзорния съвет на НЗОК и представителя на пациентските организации в него д-р Стойчо Кацаров, АПАЗ отправя пакет от предложения за промяна на диабетната грижа.
В тях се настоява за увеличаване на броя на тест-лентите, заплащани от НЗОК, за разширяване на достъпа до системи за непрекъснат мониторинг на глюкозата, за увеличаване на броя на пациентите, които могат да получат инсулинови помпи. Пациентите искат осигуряване на достъп до сензори и за пациенти с диабет тип 2 при доказана медицинска необходимост, преразглеждане на критериите, при които добрият контрол на заболяването може да доведе до отпадане на достъпа до ефективна терапия, както и    оптимизиране на дейността на експертните лекарски комисии и ограничаване на ненужната административна тежест. От АПАЗ настояват за предоставяне на повече свобода на лекуващия ендокринолог при избора и проследяването на терапията, за намаляване на регионалните различия в достъпа до специалисти, лечение и медицински изделия, за въвеждане на мултидисциплинарно проследяване с участие на ендокринолог, медицинска сестра, диетолог и психолог и за разработване на национална програма за скрининг и ранно откриване на диабета.
По данни на организацията хората с диабет тип 1 в България са приблизително 78 000. В същото време сензори за непрекъснат мониторинг, заплащани от НЗОК, използват 1 577 деца и 4 492 възрастни. Данните за предоставените инсулинови помпи също показват изключително ограничен обхват – 16 изделия за пълнолетни и 13 за непълнолетни пациенти. Поставя се и въпросът за пациентите с диабет тип 2, които също могат да имат медицинска необходимост от непрекъснато мониториране, но остават извън действащите критерии.
Проучването показва, че пациентите често заплащат сами съвременни терапии, диагностични изследвания и значителна част от необходимия хранителен режим. Разходите могат да включват над 50 евро месечно за терапия, между 15 и 60 евро за изследвания и между 300 и 400 евро месечно за препоръчания хранителен режим, което, според АПАЗ, не е само социален или финансов проблем. Когато пациентът не може да си позволи тест-ленти, лекарства, изследвания или подходящо хранене, той е принуден да прави компромиси, които повишават риска от усложнения и болнично лечение, предупреждават от АПАЗ.