8,23 евро за кг. справедлива цена на сиренето

Надценка при продажбата на сирене от големите търговски вериги в размер до 34% е справедлива, показват изчисленията, като се използва методиката за определяне на справедлива стойност на стоки. Гя е разработена от министерство на икономиката и е пусната за обществено обсъждане. Според нея справедливата цена на сиренето е около 8,23 евро за кг.
Списъкът със стоки, на които ще бъде определяна “Справедлива стойност”, трябва да бъде определен със заповед на министъра на икономиката. Методиката ще се прилага само за търговци, които продават на дребно храни, алкохолни и безалкохолни напитки, тютюневи изделия, нехранителни стоки и лекарства с годишен оборот над 25 млн. евро.
В методиката е записано, че отклонение на цените в размер на 10% нагоре или надолу от справедливата стойност е нормално. Ако търговец продава по-скъпо, това не е нарушение, но се предвижда наблюдение, пише още в проекта. С последните промени в Закона за защита на потребителите депутатите решиха, че на сайта “Колко струва” трябва да бъде публикувана справедлива стойност на основни стоки. Целта е чисто информационна - хората да могат да преценят дали даден търговец е коректен с тях или продава твърде скъпо. Според новата методика цени с 10% над справедливата стойност са нормални.
Предвидено е всяка от големите търговски вериги да определи един “Котвен продукт” от всяка група стоки, за които ще бъде определена справедлива стойност. Този котвен продукт трябва да е от най-ниския ценови сегмент и именно с него ще бъде сравнявана справедливата стойност. Например търговецът може да продава едно евтино сирене и десетки много по-скъпи. На сайта “Колко струва” ще бъдат публикувани за определените групи храни - справедлива стойност; цена на котвения продукт на веригата; средна медианна цена на всички останали продукти в същата категория и разлика между цената на котвения продукт и медианната цена.
Формулата за определяне на справедливата стойност ще се определя като средно аритметично от локална себестойност с надценка за разходите и гарантирана печалба, и европейска цена на съответната храна (Европейски ценови паритет), изчислена на база цените в чети държави от ЕС. Така, ако в другите държави от ЕС цените на храните са по-високи, това ще води до увеличение и на справедливата им стойност в България.
Всеки един търговец на дребно, освен плащаната от него цена на едро, има и много други разходи, например за заплати, наем и поддръжка на магазина, отопление, охлаждане, транспорт, счетоводство. В методиката на Министерство на икономиката е използван френският модел за необходимите надценки за покриване на тези разходи - маржовете, утвърдени от Френската държавна обсерватория за формиране на цените на храните. Съгласно този модел храните са разделени на три категории с различна базова надценка за покриване на разходите:
- Традиционни пресни продукти с обслужване от витрина (пресни меса, риба, плодове и зеленчуци) с базова надценка 25%.
- Млечни продукти и пакетирани меса на самообслужване (сирене, кашкавал, охладени колбаси) с базова надценка 17,5%.
- Сухи храни и бакалия (олио, захар, брашно, консерви) с базова надценка 15,5%.
Но надценките не свършват дотук. Отделно има надценки за естествени фири, липси и брак. За храните от първата категория естествената фира според действаща в момента наредба е до 0,90%, но заедно с брака и липсите в методиката на министерството е записано, че е нормално да има допълнителна надценка от 5 на сто. За пакетираните млечни продукти и меса тази надценка е до 1,5%, а за брашно, захар и олио - до 1%.
В методиката е записана и справедливата печалба за големите търговски вериги. За целта са използвани данни от ежегодния доклад “The State of Grocery Retail in Europe” (Състоянието на търговията на дребно с хранителни стоки в Европа). Към момента реализираната печалба от големите търговци е 2,8 на сто - съотношението на печалбата към общите приходи. Но за България в методиката е прието, че големите търговски вериги може да реализират по-голяма печалба от средното ниво в размер на 3,8 на сто.