Нормализацията на фашизма доведе до трагедията в Пловдив

Осми ден зверското убийство на Георги в Пловдив тресе държавата. Стотици са анализите и коментарите, които видях, чух и прочетох за това време. Органите на реда, криминалисти, психолози, всякакви експерти, политици и граждани изразиха мнения. В голямата си част - безспорно справедливи и верни. Българското общество еднозначно осъди зверството...
Едва на осмия ден обаче чух политик да прави политически коментар по повод жестокото убийство в Пловдив. Трябва да признаем, че за пръв път български министър-председател посочва корена на проблема, а именно нормализацията и реабилитацията на фашизма и нацизма, която тече от дълги години в България.
Да! 
Безпросветните насилници днес са креатури на всички безотговорни политици, които трошат и разчленяват паметници и редактират конюнктурно историята. Зверството в Пловдив срещу Георги е логичният и очакван резултат от над 20-годишното системно рушене на моралните устои на българското общество от жадни за политическа власт лица без потенциал за това.
Когато предупреждавахме за припламващи огнища на фашизъм, никой не обърна внимание.
Когато заличавахме свастики по сградите на София, равнодушно ни подминаваха с кисели усмивки.
Когато поискахме да поставим паметник на децата, убити във войните, организирани политически нацита ни скачаха на бой.
Когато чистехме свастиките от паметниците, се заканваха да ги разрушат.
Когато поправяхме почупените и осквернени монументи, ни глобяваха.
Когато поднасяхме цветя в памет на жертвите на фашизма, родители и техните деца ни замеряха с камъни.
Когато се борехме срещу нарязването на Паметника на Съветската армия, властта пазеше престъпниците, а гонеше нас.
Когато разчленяваха фигурите от монумента, в пристъп на делириум, се снимаха за спомен с отрязани ръце и глави.
А когато ядяха торти с отрязани глави на деца, изпадаха в екстаз...
Днес същите тези питат защо деца са способни на садистично убийство на човек.
Защото разчленяването на паметник и яденето на детски глави върху торта е същото садистично престъпление като това на Младежкия хълм в Пловдив. 
"Ур-фашизмът е все още около нас, понякога съвсем неприкрит. Ур-фашизмът може да се върне под най-невинното прикритие. Наше задължение е да го разкрием и да посочим с пръст всяко негово проявление - всеки ден, във всяка част на света"..., предупреждаваше Умберто Еко.
Ако и днес не чуем, бъдещето е обречено.