The Telegraph: Бавната смърт на „коалицията на желаещите"

Джеймс Крисп,
The Telegraph


Сър Киър Стармър се оттегли от световната сцена под аплодисментите на своите колеги и като първия действащ британски министър-председател, удостоен с най-високото отличие на Франция.
Еманюел Макрон оглави почитта към „историческата роля“ на сър Киър по време на срещата на „коалицията на желаещите“ този месец, несъмнено съзнавайки, че и неговите дни като лидер са преброени.
Двамата сложиха край на годините на спорове между Лондон и Париж заради Брекзит, ваксините и риболова, за да поемат ръководството на една Европа, разтърсена от безразличието на Доналд Тръмп.
Техният дипломатически тандем обедини повече от 30 държави в подкрепа на Украйна и около намерението в крайна сметка да бъдат разположени войски, които да гарантират евентуално примирие. Двете европейски ядрени сили оглавяват и плановете за разминиране на Ормузкия проток.
Но след оттеглянето на сър Киър и при невъзможността Макрон да участва в президентските избори догодина, се засилват опасенията, че вакуумът в лидерството може да остави Европа без посока.
Вътрешнополитическата стабилност на възможните кандидати да запълнят този вакуум, сред които германският канцлер Фридрих Мерц, остава под въпрос. Междувременно политици с лидерски амбиции, които са по-благосклонно настроени към Русия, като Марин льо Пен, чакат своя шанс и през следващата година могат да променят европейската подкрепа за Украйна.
Сър Киър реши да се оттегли от активната политика, преди да бъде свален от депутатите на Лейбъристката партия заради незадоволителното си представяне във вътрешната политика. Неговият наследник Анди Бърнам е известен с по-добрия си контрол върху вътрешнополитическия дневен ред, но има малък опит във външната политика.
След като пое властта, той се опита да увери съюзниците, че по отношение на подкрепата за Украйна и НАТО трябва да очакват висока степен на приемственост с политиката на сър Киър.
За да подчертае това послание, Бърнам избра Володимир Зеленски за първата си лична среща с чуждестранен държавен лидер, като прие украинския президент в Портсмут по-рано тази седмица.
Опасенията за „бавната смърт“ на „коалицията на желаещите“ обаче са свързани в много по-голяма степен с напускането на Макрон.

Френският президент няма друг избор 

освен да освободи Елисейския дворец след президентските избори догодина, когато изтича вторият му мандат.
Тъй като на хоризонта не се вижда очевиден кандидат, който да гарантира приемственост, фаворит на букмейкърите за негов наследник е Марин льо Пен, лидер на крайнодесния „Национален сбор“.
По-рано тя обеща да извади Франция от военното командване на НАТО, да отмени санкциите срещу Русия и да призове Украйна да приеме мирно споразумение при условията на Москва.
Крайнолевият политик Жан-Люк Меланшон, смятан за един от основните й съперници на изборите, насрочени след девет месеца, отиде още по-далеч, като обеща да изведе Франция от западния военен алианс.
Източник съобщи пред „Телеграф“, че британски представители вече проучват какво би означавала победата на някого от тях за англо-френските отношения, включително за бъдещето на „коалицията на желаещите“ и за споделянето на класифицирана разузнавателна информация.
Западен представител предупреди, че 

НАТО ще се изправи пред „голям проблем“ 

ако някой от двамата радикални кандидати спечели властта.
Това предизвика нови дискусии в дипломатическите среди кой би могъл да заеме мястото на Макрон и да поеме водещата роля редом с Великобритания.
Очевидният кандидат е германският канцлер Фридрих Мерц, който ръководи проект за превръщането на въоръжените сили на страната му в най-голямата армия в Европа.
Той обаче е затънал във вътрешнополитически кризи, ръководи все по-бунтуваща се партия и е изправен пред нарастващи съмнения колко още може да се задържи като лидер.
Родерих Кизеветер, депутат от Християндемократическия съюз на Мерц, бивш полковник и член на комисията по външни работи на Бундестага, заяви, че лидерът на партията му „не е Чърчил“.
За разлика от Великобритания, Франция и още десетина държави, Германия отказва да поеме ангажимент за изпращане на войски в бъдеща мисия, която да гарантира евентуално примирие в Украйна срещу нови руски нападения.
Кизеветер заяви, че Лондон и Париж са постъпили „много умно“, като публично са обещали такава подкрепа за Киев, докато той се опитва да договори мирно споразумение с Москва, но от Берлин идва различно послание.
Според Кизеветер Християндемократическият съюз и лявоцентристката Германска социалдемократическа партия са засегнати от това, което той определя като „московска връзка“.
И двете управляващи партии са разделени заради готовността на част от членовете им да преговарят с Москва и след края на войната в Украйна да се върнат към обичайните делови отношения с Русия.
Кизеветер заяви, че в резултат на това Мерц задържа ключови оръжия, като далекобойните ракети „Таурус“, или отказва да конфискува кораби от руския сенчест флот, използвани за заобикаляне на западните санкции върху продажбите на руски петрол.
„Господин Мерц трябва да се бори и срещу тази московска връзка“, каза той.

„Това не е лидерство“

Германският канцлер осуети и усилията на Европейския съюз да забрани свободното движение на руски дипломати в Шенгенското пространство и отказва да закрие Руския дом — културен център в Берлин, за който е известно, че служи като прикритие на руската шпионска мрежа.
„Подобно поведение изпраща сигнали до Москва, че правите по-малко, отколкото бихте могли“, заяви Кизеветер.
„Това не е лидерство. Кой тогава може да поведе Европа? Нуждаем се от Чърчил. Имахме няколко момента, изискващи лидер като Чърчил, но досега в Европа не се появи такъв.
Смятам, че Европа ще се промени или след събитие от мащаба на 11 септември, или след личната преценка на някои европейски политически лидери, които ще кажат: „Сега е моят момент.“
Ако Европа не подкрепи Украйна или не изпълни обещанията си към Киев, геополитическите последици могат да бъдат тежки. Бъдещи украински правителства биха могли да се отвърнат от ненадеждния Запад и да потърсят подкрепа от други сили в региона.
Германският канцлер обаче не е единственият чуждестранен лидер, смятан за възможно слабо звено.
Полският министър-председател Доналд Туск, който ръководи една от най-силните армии в НАТО, отказва да участва в каквото и да е разполагане на войски в Украйна заради близостта на страната му до Русия.
В края на следващата година той трябва отново да се яви на избори, които могат да се превърнат в оспорвана надпревара с дясната партия „Право и справедливост“. Туск получи неочаквано предимство, след като популистките му съперници се разцепиха и тази седмица беше създадена нова, по-умерена партия.
Италианският министър-председател Джорджа Мелони, която също отказва да изпраща войски в Украйна, трябва да проведе избори в Италия преди края на следващата година.
Макар че се очаква двамата лидери, които заедно с Великобритания, Франция и Германия представляват останалата част от европейската Група на петте, да спечелят, едва ли някой от тях ще бъде разглеждан като възможен наследник на Макрон.
Докато оттеглянето на сър Киър от най-високото равнище на европейската политика беше отбелязано с възхвала на свършеното от него, напускането на Макрон по-скоро ще бъде посрещнато със скръб.
Освен, разбира се, ако Анди Бърнам не успее сам да поеме ролята на лидер на „коалицията на желаещите“.

 
Превод: Гласове