ЗА КАКВО СМЕ РОДЕНИ ...

Лозан  Такев

С Любо имахме общи приятели, общи идеи, общи любими поети. Един от тях беше Владимир Башев, а неговият стих: "Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени", пророчески се превърна и в мото на живота му.

Два дни преди да изпълни своите съдържателни 80 години, след продължително  боледуване, тихо и незабелязано Любо си отиде. И внезапно затворихме биографичната му страница, в която думите творец, създател, автор, ерудит остават с главни букви. Журналистът, общественикът, приятелят Любомир Коларов остави значими следи през живота си. Сигурно приятелите му и наборниците от ракетните войски ще си спомнят добри думи и дела от военната им служба, каквито са и спомените от Първа мъжка гимназия в столицата. 

А съвипускниците от Московския държавен  университет помнят и добрината, и компентентността на своя състудент през миналия  век. 

През 1968 година Любо става репортер, коментатор и редактор в Българската национална телевизия. Тогава стана и първата ми среща с невероятния млад и надежден журналист на улица "Сан Стефано" 29 . Оказах се негов нещатен сътрудник в главна редакция "Информация", където  той по-късно беше и заместник главен редактор, главен редактор на на "Светът в действие", кореспондент на телевизията ни в Москва в периода  1971 - 1977 година. 

По щастливо съвпадение тогава и аз бях на работа в Съветския съюз и общите ни преживявания имаха също своите делнични и празнични събития. Неотлъчно бяхме и в следващите  години, когато вече нямаше СССР, нямаше БКП, нямаше ДКМС, но останаха русофилските ни убеждения и любимия ни стих на Башев.

Любо беше силно ангажиран политически, беше  член на БСП, народен представител, председател на Комитета по пощи и далекосъобщителни връзки, а готовността му да се притече на помощ, да окаже  съдействие, да даде правилен съвет, да остави вярно послание правеше всеотдайността му безкористна и паметна. Любо беше главен редактор на вестник "Вечерни новини", а Сапарева баня го  обяви за свой почетен гражданин.

Любомир Коларов имаше мисия. Паметта беше в съзнателната му творческа дейност. Той остави  над стотина филми, предавания, интервюта със световни личности, президенти, премиери, остави забележителни филми за Никарагуа, Чили, Япония, Куба, Южен Йемен, Афганистан, Бразилия, Коста  Рика, Пакистан.

 Междувременно се отдаде и на ярка  обществена дейност. Стана председател на Дружеството за приятелство с Русия "Александър Невски" и на фондацията "Героите на България", които записаха редица паметни събития. Сътвориха паметници на Александър Пушкин до Руската църква в столицата през 2007 година, паметник на ген. Йосиф Гурко във връзка със 135 годишнина от Освобождението на София, Паметник на българския  опълченец.

 И сега, когато мина край паметника на  опълченеца, няма как да не си спомня и за Любо Коларов и за стиха на Башев : "Ако няма какво да дадем на света, за какво сме родени "...