5%, а на каква цена?

Ани Алашка

До 1989 г. България отделяше за отбрана 3-5% от своя БВП. С тези средства се поддържаше:
- Обща численост на армията от 120 000–150 000 души в мирно време и още толкова резервисти и запасняци (общо 300-400 хил. души), вкл. сграден фонд, военна инфраструктура, облекло, храна и пр. за целия този човешки потенциал;
- Голямо количество техника, вкл. около 2500 танка и 1400 други бронирани машини, артилерия, ПВО системи, 220 – 250 бойни самолети, 150 – 200 хеликоптери, две подводници, миноносци, тралчици и десантни кораби, фрегати, ракетни катери и др.;
- Военна наука! Научно-изследователската и развойна дейност в армията беше на световно ниво, а новите военни разработки захранваха военно-промишления комплекс, който пък осъществяваше огромен износ, респективно - приходи за бюджета.
На този фон България имаше и образование, и здравеопазване и сигурност!
Към днешна дата с 2% от БВП поддържаме:
- Обща численост на армията от 33 000 души и 3 000 резервисти (общо 36 000);
- Не повече от 30 бойни самолета, около 160 танка, около 1000 други бронирани машини, малко артилерия и ПВО, и горе-долу с това се изчерпват нещата. Няма подводници, няма военна наука, няма...
На този фон ни обясняват, че трябвало да даваме най-малко 5% от БВП за отбрана, без да казват:
- В какво ще се влагат тези средства - в нова техника ли, в хора ли, в инфраструктура ли, в какво? Как с тези удвоени спрямо сегашния бюджет средства ще се повиши реално бойната готовност на армията ни?
- За сметка на какво ще са тези нови разходи? За сметка на здравеопазване, образование, правосъдие, административно обслужване, инфраструктура...?
Та, много ведро и с плам в очите родните управници ни обясняват как ще наливаме в отбрана в идните години, но въпросите какво ще ни коства това стоят!

Фейсбук