КС отхвърли искането на Радев за референдум за еврото

Конституционният съд (КС) прие единодушно за недопустимо искането на президента Румен Радев да бъде отхвърлено решението на председателя на НС доц. Наталия Киселова, с което тя отказа парламентът да разглежда искането му за референдум за влизане в еврозоната от 1 януари 2026 година, съобщиха от КС. Така със сигурност референдум за смяната на лева с евро като национална валута от началото на следващата година няма да има. 
"Необходимо е да се има предвид, че Конституцията урежда единствено компетентността на НС да приеме решение за произвеждане на национален референдум, но редът и субектите, които могат да предлагат това, са уредени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. Отговорът на поставения от Радев въпрос не изисква тълкуване на Конституцията, а на закон, което е извън конституционната компетентност на КС", пишат в мотивите си магистратите.
ДУМА припомня, че държавният глава обяви в специално обръщения към нацията на 9 май искането си да бъде проведено национално допитване за приемането на единната  европейска валута в началото на идната година. По-късно той внесе искането си в парламента, но то веднага беше върнато от доц. Киселова с мотива, че противоречи на Конституцията. Седмица след това Радев подаде жалба до Конституционния съд.
Конституционните съдии са отхвърлили като недопустимо и искането на президента да се произнесат по питането дали Народното събрание е задължено да се произнесе по внесено искане за референдум. Решението обаче е подписано с особено мнение от конституционните съдии Атанас Семов, Сашо Пенов и Янаки Стоилов. Колегата им Невин Фати е депозирала становище по тази част от решението на КС.
КС все пак ще се произнесе по въпроса на Радев дали съобразно конституционните си правомощия председателят на НС има компетентност да преценява изискванията, при които е допустимо произвеждане на национален референдум, като отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон. Решението е взето с 10 на два гласа, като на особено мнение са били съдиите Соня Янкулова и Борислав Белазелков.
В мотивите си КС изтъква, че за да е допустимо искането за задължително тълкуване на основния закон, трябва да е налице реално съществуващ и обоснован правен проблем, който произтича от  неяснота на конституционната уредба и чрез решаването на който се постига конституционно значима цел. „В случая такъв реален правен проблем е налице, защото Конституцията не съдържа изрична правна уредба относно правомощията на председателя на парламента при постъпване на искане за произнасяне по въпрос от компетентност на НС, направено от човек, овластен по силата на закон да го сезира. Правният проблем, към чието разрешаване е насочено искането, е от значение за функционирането на националното представително учреждение, както и за пределите на компетентността на неговия председател“, отбелязва КС.