Как България успя да стане една от най-електрифицираните държави в ЕС?

Боян Рашев


Европейската комисия постави нова ултимативна цел за развитие на Европейския съюз - постигане на 46% дял на електричеството в крайното енергийно потребление до 2040 г. при само 23% през 2024 г. 
България - с нейните 27% - внезапно се оказа на челно място сред страните-членки по този показател - 4-то след Малта, Швеция и Финландия и далеч пред всички страни в Източна Европа, които масово са под средното за ЕС. Възниква логичният въпрос как точно сме го постигнали.
Краткият отговор е: С повече електрификация и съветска власт от всички други страни-членки на ЕС!

Подробностите обаче са интересни

България изгражда гигантска за размерите си енергийна система по време на комунизма, която е насочена към подсигуряване на тежката индустрия и подаване на евтина енергия на домакинствата.
След 1989 г. България не прави нищо целенасочено, за да бъде по-електрифицирана. Въпреки това сме достигнали дял от 23% на електричеството от крайното енергийно потребление - средното за ЕС днес - още през 1995 г. Това обаче съвсем не е признак на сила и се дължи на няколко основни причини.
Първата е сривът на тежката индустрия и икономиката като цяло след 1989 г. – потреблението на въглища, нефт и газ автоматично пада много рязко, а на електричество - не чак толкова. Самият факт, че бързата електрификация е постигната по такъв начин, ясно показва, че май не е идеален показател за развитие.
Втората е изключително ниското ниво на битова газификация в сравнение със средното за ЕС. Непрекъснатото субсидиране на тока и парното не допускат газът да навлезе масово в бита. Позитивният страничен ефект е, че глобалните газови кризи не удрят хората директно по джоба. Негативният е, че електроенергийната система е под много силен стрес всяка зима, защото трябва да се справя с двойно по-високо потребление спрямо другите сезони. Това изключително усложнява и оскъпява работата на системата.
Упоритото субсидиране на цената на тока за домакинствата представлява силен стимул да го ползват пред алтернативи. Това обаче се явява много висока бариера пред преминаване към изцяло либерализиран пазар. 

Никоя политическа сила не може да си позволи 

средният българин да научи истината за цената на тока - особено през зимата, когато тя би го ударила изключително болезнено. Затова и си оставаме единствената страна в ЕС, която отказва да освободи пазара. Това е лошо, защото избирателят никога не научава какви са последствията от безумните енергийни политики и съответно не му пука за тях. А трябва.
Все по-масовото навлизане на климатици и термопоми неизбежно подхранва по-нататъшната електрификация, но и води до още по-голяма разлика в потреблението между зимата (отопление) и лятото (охлаждане) от една страна и междинните сезони от друга. За съжаление модерните ВЕИ (слънце и вятър) обикновено се справят добре напролет и наесен, но срещат съществени трудности с посрещане на пиковите потребления и най-вече в екстремни жеги и студове. Това се наблюдава не само у нас, а в практически всяка страна от ЕС.
На мен ми се струва, че всяка една от гореизброените причини е по-скоро негатив, отколкото позитив за България.
Ще отбележа факт, който е много показателен за процеса на електрификация. България достига дял от 27% на тока в крайното си енергийно потребление още през 2009 г. Оттогава той не е мръднал нито процент нагоре въпреки все по-масовите покупки и използване на какви ли не електроуреди, климатици, термпомпи и електромобили. Подобно е положението в целия ЕС, който достига дял на тока от 22% още през 2006 г., а през 2024 г. - 18 г. по-късно - е напреднал със заветния 1% до 24%.
Задайте си логичния въпрос: Какво се случи в периода 2006-2009 г. в европейската енергийна политика, което явно ефективно стопира напредъка в електрификацията?


Фейсбук