Принципите над всичко

Новината, че доскорошен депутат от БСП и член на Националния съвет ще е в листите на "Прогресивна България", едва ли е чак толкова голяма сензация. През безпощадните години на прехода България се нагледа на всякакви трансформации, политически танци, компромиси, пребоядисвания, безогледни предателства и заигравания с истината. Скачането от листа в листа отдавна е истинският национален спорт, за който никой не говори. И, да, свещено право на всеки човек е да е разочарован, да търси в максимална форма различна политическа реализация. С други думи - не обвиняваме човека. Но е задължително да кажем няколко думи за принципите, защото именно те са подложени на най-големия тероризъм днес.
От самото обявяване на "Прогресивна България" в тяхното поведение има нещо тревожно - отказът да се определят идеологически. Мнозина бързат да погребат точно това разделение, но то е важно, защото през него минава възможността за контрол върху политиката. Именно заради това социалистите знаеха къде са сбъркали и какво трябва да поправят след участието в управлението. Нищо подобно все още не виждаме в "Прогресивна България". Те са формация, предрусала с медиен адреналин и социологически феромони, но рано или късно целият този коктейл трябва да добие идеологическа форма. Или просто да изчезне...
Ето защо е странен опитът за безкрайно пиратство в червените редици. Но това е въпрос и към социалистите, които отиват при новата формация - те приемат ли липсата на идеология? Как могат съвместно да съществуват в една и съща формация хора, които се обявяват за десни, и хора, които са защитавали левите каузи? Тази всеядност притеснява, защото в момента, в който плюеш на политическите принципи, няма как да си носител на автентична промяна. Бързото пребоядисване, особено в неясни и размазани цветове, не е изход от кризата, нито заявка за истинска борба. То издава политически разбирания, които нямат ясна основа, а се градят основно на базата "кой има най-големи шансове да спечели". 
БСП мина през ада, влезе в най-разтърсващата криза в своята история и в момента наистина се бори за спасителната глътка въздух. Но при всичките си кусури тя си остана партията, която не бяга от идеологическите етикети, а последователно се бори да реализира политиката по начина, по който я разбира. БСП не е идеалната, но е реалната левица на България. И заради това смятам, че подскоците встрани от нея не са на принципна основа, не носят характер на революция, а по-скоро на конформизъм. Всеки е свободен да си търси реализация, но принципите... принципите не са носни кърпички за еднократна употреба. Дано повече хора да го осъзнават.