Задава се отново режим на водата в България

Лятото на 2025 г. в България започва със зловеща прогноза: режим на водата не е далеч в много региони, предаде Метео Балканс. Данните говорят ясно: юни 2024-а е бил най-горещият от 1930 г. насам, а засушаването продължава вече над три месеца. В Северна България водните обеми са спаднали с тревожните 87% в сравнение с предходната година. 

Над 150 000 души вече са на воден режим

Към края на март 2025 г. над 150 000 души в 11 области изпитват ограничения във водоснабдяването – най-тежко засегнати са Плевен и Великотърновско. В Плевенско над 110 000 души са на режим - населени места във Великотърновско, Перник, Търговище и Пловдив също подават вода само няколко часа дневно. 

Коренът на проблема

Климатични аномалии - горещо и сухо продължение на пролетта, редуващи се екстремни промени.
Остаряла ВиК инфраструктура - загуби над 60%, наложителна е инвестиция от милиарди в подмяна на тръби и резервоари.
Лошо управление на водните ресурси - липса на координирана стратегия, прилежаща към сегашната климатична ситуация.

Какво прави държавата?

Спешни работни групи с ресорните министерства работят в „авариен режим“ около планиране и реакция. Разглеждат се краткосрочни мерки - водоноски, ограничено подаване, намаляване на водноелектрическа и напоителна дейност.
Дългосрочни решения включват изграждане на стратегически язовири, подмяна на ВиК мрежи и въвеждане на интегрирано управление. 

Какво да очакваме?

Сушата е не само сезонен фактор, а част от климатичните промени - прогнозите сочат, че водната криза ще се задълбочи. Ако не се предприемат бързи и масивни инвестиции, режимите ще станат рутинен дневен ред дори в по-големите градове - Плевен, Ловеч, Пловдив оказват се само начало. 

Практически съвети за гражданите

- Намалете културите с високо водопотребление;
По-малко градини с поливане, а водата да е сутрин или вечер. 
- Събиране на дъждовна вода - за битови нужди като поливане и почистване;
- Изправност на инсталации - за превантивно избягване на загуби от течове;
- Информирайте се от местни ВиК оператори, сайтове, чатботи, телефони - следете текущия режим.

Сушата у нас вече не е абстракция

Това е реална национална криза, която води до режим на водата и прибързани, инцидентни решения. Необходима е системна реформа и инвестиции, защото иначе всички - градове, села, икономика - ще усетят ефекта от една "жадна суша" всеки сезон. Не е въпрос дали режимът идва, а колко скоро и доколко строг ще бъде.


Как се справят хората

В началото на лятото селца и малки градове са във водна криза, а тепърва предстоят горещини и засушаване
Стотици населени места в Южна България се изправят пред водна криза с началото на лятото. В много села вече е въведен воден режим, докато в други това предстои. Има населени места, в които няма изградена водопреносна мрежа. Ниското ниво на подпочвените води, остарялата инфраструктура и нерешените проблеми с водоснабдяването от десетилетия са причините за безводието.
В село Поройна, община Първомай, над 130 души се борят с пълно обезводняване. Жителите използват стогодишни кладенци, които вече не достигат до водоносните слоеве.
„Кофата не стига дъното - няма вода, няма живот", казват местни пред NOVA. Хората се къпят с по една кофа вода, а питейната купуват от магазина - по над 20 лв. на седмица. Някои пълнят туби от минералните извори в съседни села, след часове чакане.
Семейства с малки деца разчитат на водоноски, осигурени от общината, но те стигат за не повече от два дни. Заради кризата мнозина, решили да инвестират в къщи на село, се отказват, а дори кметският наместник продава имота си.
Община Първомай вече има проект за водоснабдяване, но първият пробен сондаж показва завишени стойности на естествен уран. Очакват се вторични проби, но реално решение за проблема засега няма.
В друго голямо село - Искра, с близо 2000 души население, от следващата седмица се въвежда воден режим. В горната част на селото чешмите ще текат само вечер. Предприети са опити за нови сондажи, но те също са неуспешни. Единствената надежда остава включването към водоизточник в село Червен, Асеновградско.
Местните язовири са пълни едва на 50-60%. От ВиК - Панагюрище призовават жителите да пестят вода и да я използват само за битови нужди, а не за миене на коли и поливане.
Водната криза е факт - и с всяка година се задълбочава. Решения има, но са в бъдеще време. Междувременно, хората се къпят с по една кофа и се молят за дъжд.
И през зимата, и през лятото във великотърновското село Ресен вече от 12 години има режим на водата. Водопроводната мрежа в селото е изградена преди близо 80 години. „Много е трудно в детската градина, трудно е и в училището. Загубата на вода в Ресен е около 70%. В момента се разработва и парцеларен план за допълнително водоснабдяване от язовир „Йовковци“, разказва кметът на селото Радослава Иванова.


Климатологът Симеон Матев:
Най-плодородните райони са най-застрашени

"Най-застрашените от засушаване региони на България - Югоизточна България, Тракийската низина, Североизточна България, големи части от Дунавската равнина, където има риск от малко валежи и недостиг на вода. А това са всъщност някои от най-плодородните райони на страната.
Тези райони са плодородни, но при едно грижливо стопанисване на земята. Грижливо стопанисване не означава само да сееш и да прибираш реколтата, но и да влагаш и в иригационни съоръжения, в нови и ефективни методи за напояване. И ако искаме да спасим този бизнес, да запазим този земеделски потенциал, трябва да се вложат средства и усилия, коментира климатологът Симеон Матев.
Според него макар да има национални стратегии за адаптация към климатичните изменения, проблемът е как те се прилагат на местно ниво.
"Тези проблеми трябва да се решават на общинско ниво - в малките общини, където се всъщност проблемите. Когато една такава община няма готов план за справяне с бедствия, щетите ще са много по-големи", допълва още той.