Датата - 13.10.2025 г.

1792 г. – ВЪВ ВАШИНГТОН (ОКРЪГ КОЛУМБИЯ) Е НАПРАВЕНА ПЪРВАТА КОПКА НА СТРОЕЖА НА БЕЛИЯ ДОМ. Белият дом е официалната резиденция на президента на САЩ и президентското семейство, седалище на изпълнителната власт на Съединените щати. В Белия дом се провеждат заседанията на правителството на САЩ, той е работно място за щаба на президента. Сегашното название на сградата е дадено през 1901 г. от президента Теодор Рузвелт, а преди това сградата е наричана Президентски дворец, Президентска къща или Седалище на изпълнителната власт. По време на съществуването си Белият дом претърпява два пожара - по време на Британско-американската война (1814 г.) и през 1929 г., когато пожар обхваща западното крило. Вътрешното разпределение на Белия дом е преустроено по времето на президента Хари Труман и непроменени остават само външните му стени.

2010 г. – ПРИКЛЮЧВА МИНЬОРСКАТА АВАРИЯ В КОПИАПО (ЧИЛИ), СЛЕД КАТО ВСИЧКИТЕ 33 МИНЬОРИ СА ИЗВАДЕНИ НА ПОВЪРХНОСТТА. Това е промишлена авария, при която мината за добив на злато и мед се срутва и 33 миньори са затрупани под земята. Миньорите са блокирани на около 700 метра под повърхността на земята и на 5 км след входа на мината. Те остават живи, няма жертви, но прекарват 69 дни под земята, което представлява рекорд. Мината е била нестабилна в миналото, предизвиквала е и други инциденти, включително и смъртен случай. 
Спасителната акция започва веднага след инцидента, но миньорите са открити едва 17 дни по-късно - на 22 август. Изваждането на първия миньор започва на 12 октомври 2010 г. в 23:55 часа местно време, като спасителната капсула достига повърхността след 16 минути – на 13 октомври в 00:11 ч. На същата дата в 21:55 часа местно време е изваден и последният миньор, като с това спасителната мисия приключва успешно. 

1907 г. – РОДЕН Е ИВАН ХАДЖИЙСКИ, БЪЛГАРСКИ ФИЛОСОФ, СОЦИОЛОГ И НАРОДОПСИХОЛОГ (УМИРА 1944 Г.). Български публицист, социален психолог и марксист. Преди 1944 г. трудовете му са интерпретирани от някои анализатори като изследовател, използващ методите на Густав Льобон и Чернишевски. За десет години написва 4 книги и над 20 студии и статии, които дават основание да бъде смятан за един от основоположниците на българската социология, поставил началото на марксистката социално-психологическа школа. Прилага метод за конкретно изучаване на социалните проблеми, който е оригинално явление в българската философско-социологическа мисъл. Критикува бергсонизма, фройдизма, психофизическия паралелизъм, расизма, фашизма и теософията. Социологическите му изследвания за българската народопсихология - „Бит и душевност на нашия народ“, се считат за най-важните му трудове. 

1913 г. – УМИРА ЛЕОНИД СОБОЛЕВ, МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРИЯ (РОДЕН 1844 Г.). Соболев е руски генерал, участник в Руско-турската война от 1877 - 1878 и 6-ият министър-председател на България от юни 1882 до септември 1883 година. Соболев служи в Генералния щаб на руската армия до 1882 година, когато е натоварен със задачата да подкрепи Режима на пълномощията в Княжество България. На 23 юни същата година е назначен от княз Александър Батенберг за министър-председател и министър на вътрешните работи в правителство, съставено от руски офицери и чиновници и деятели на Консервативната партия. На 7 септември 1883, когато става ясно, че либералният водач Драган Цанков се е споразумял с консерваторите и Батенберг за конституционна реформа, Соболев подава оставка и няколко дни по-късно напуска България.