Да прегориш от работа

Със сигурност почти на всеки работещ поне веднъж му се е случвало да чувства изтощение, причинено от постоянно чувство за претовареност. 
Бърнаутът не е от вчера, нито от завчера. Със сигурност е съществувал от много-много години, но навярно хората не са си давали сметка. Твърди се, че професионалното изтощение е описано за пръв път в началото на 60-те години на ХХ в. от английския писател Греъм Грийн в романа му "Случай на прегаряне" (A Burnt-Out Case). Между другото, изданието от 1961 г. се продава доста скъпо в интернет. Иначе, казват, че американският психолог Хърбърт Дж. Фройденбергер през 1974 г. е въвел термина, означаващ синдром на професионално изчерпване и го описва като състояние на емоционално, физическо и психическо изтощение. 
Според СЗО бърнаутът е синдром в резултат от хроничен, неовладян работен стрес. И той струва на световните икономики годишно 12 млрд. дни заради отсъствия на работници и служители. А от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) са пресметнали, че психичното неблагополучие води до икономически разходи, надхвърлящи 4% от БВП, като над една трета са заради по-ниска заетост (дълги болнични, съкратено работно време, ранно отпадане от пазара на труда) и понижена продуктивност 
и отсъствия.

Психосоциалните рискове 

повишават вероятността от стрес, а когато той е продължителен и не се управлява ефективно, рискът от бърнаут нараства. Психосоциалните рискове - например висок интензитет, нисък контрол, автономия, агресия/насилие от трети лица, несигурност, работа в свободното време - са характеристики на дизайна, организацията и управлението на труда, и на социално-организационния контекст, които могат да причинят психологична или физическа вреда. 
Все пак, важно е да се разграничават високите изисквания от вредния риск - в подкрепяща среда с автономност и участие на работещите, по-високите изисквания могат да имат дори позитивен ефект. Защото, всеки знае, че прекомерните изисквания като голямо натоварване, ограничени срокове, сложни задачи и прочее, водят до изтощение, ако не са компенсирани от достатъчно ресурси, например автономия, подкрепа, възнаграждение, смисъл в работата. Пример в това отношение са много мултинационални компании, чиито ръководители освен с корпоративния менджмънт, трябва да се съобразяват и с националната култура на служителите си. Например  Google въвежда насоки за мениджърите, акцентиращи върху обучението и подкрепата за служителите, както и създаването на атмосфера на доверие вместо контрол, а ръководителите са насърчавани да предоставят на подчинените си яснота и автономия, вместо вмешателство.
Служителите на Google, чиито ръководители прилагат подобен стил на ръководство, споделят за по-висока мотивация, усещане за смисъл в работата и възможности за развитие - фактори, които противодействат на професионалното прегаряне. Компанията, както и много световни и европейски работодатели, прилагат активно правилото за баланса между работа и личен живот, както и правото на откъсване от работа в извънработно време. У нас Кодексът на труда също гарантира правото на почивка. В чл. 154/б е записано, че "работникът или служителят не е длъжен да отговаря на инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и седмичната почивка, освен когато в индивидуалния и/или в колективния трудов договор са уговорени условия, при които това е допустимо". Тоест, ако не е изрично уговорено „дежурство“ или „време на разположение“, служителят не е длъжен да отговаря на имейли или телефонни обаждания от работодателя. 

Исторически бърнаутът е идентифициран

първо при професии в сферата на грижи за хората (здравеопазване, образование, социална работа), където емоционалното натоварване и работа с хора водят до изтощение. В наши дни се признава, че синдромът на професионално прегаряне може да се развие във всички сектори и професии при наличие на продължителен стрес. Това превръща следенето на работния стрес и бърнаута в стратегически важна задача за предприятията по целия 
свят. Не беше толкова отдавна - по време на пика на пандемията отКОВИД-19, когато лекари и сестри не само прегряваха от стреса в работата. Няма да е пресилено, ако се каже, че тогава мнозина от тях умираха с пациентите си. Днес всеки си пожелава това да не се повтори.
През януари БСК представи свое проучване на добри международни практики и корпоративен опит в управление на стреса и професионалното изчерпване (бърнаут) на работното място. Анализът в над 135 страници прави преглед на международното законодателство и практика, в това число и корпоративния опит в областта на изследването, превенцията и преодоляването на ефектите от професионалното прегряване. Разработката е осъществена в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, финансиран от програмата „Развитие на човешките ресурси“ и изпълнявана от БСК, в партньорство с МТСП и КНСБ. 
Разработени се разнообразни организационни инструменти (анкети, въпросници и методики), които да измерват нивата на стрес и признаците на прегаряне сред служителите, да идентифицират рисковите фактори в средата и да подпомогнат превантивните мерки. Според авторите основните цели на проекта са няколко. На първо място е повишаване на капацитета на социалните партньори, насърчаване на социалния диалог и способността на предприятията за ефективно управление на новия дневен ред в икономическото развитие. По-специално за справяне с предизвикателствата, произтичащи от глобализацията, дигиталната революция и прехода към климатична неутралност. Друга цел е мобилизиране на трудовите ресурси и резерви на пазара на труда, удължаване на трудовия живот и превръщане на възрастовото многообразие в корпоративен актив, усъвършенстване на уменията и адаптиране на работната сила към променящите се условия, изисквания и модели на работа. Не на последно място анализът цели да бъдат разработени и внедрени иновативни инструменти, модели и политики на социалните партньори за подкрепа на предприятията и заетите в 
постигането на плавен и устойчив преход към дигитална и климатично неутрална икономика, за утвърждаване на равни условия и възможности за преодоляване на изключването, породено от индивидуално състояние или особености на работната среда, пише в проекта на БСК.
В България основата, върху която са разработени съвременните защити на работниците и служителите е Законът за здравословните и безопасни условия на труд, обнародван на 23 декември 1997 г. и претърпял множество изменения и допълнения до 29 март 2024 г. Отделно редица наредби регламентират Закона - за физиологичните режими на труд и почивка, за оценката на риска, за минималните изисквания за работните места и оборудването, за минималните изисквания при работа с видеодисплеи (от 2005 г.). Ключов е и Законът за защита от дискриминация от 2004 г. 

Дигиталните технологии на работното място

Проучването на БСК сочи нещо, което не ни е неизвестно. А и не са малко трудещите се, които го усещат в собствената си работа. У нас основните дигитални средства се използват по-рядко от средното за ЕС-27, особено т.нар. напреднали технологии. В същото време 
контролът и темповият натиск са по-силни, част от психосоциалните рискове са по-ниски, а връзката климат-психични оплаквания е по-слабо заявена. От БСК посочват, че са необходими организационни решения, като реалистично темпо и паузи, ясни правила за 
наблюдение, участие на работещите, ергономия и по-широко покритие на мерките за превенция и подкрепа.   


Това болест ли е?

Макар бърнаутът да не е класифициран като медицинско състояние. Въпреки това, като „професионален феномен“ е включен в 11-та ревизия на Международната класификация на болестите (МКБ-11). Беше включен и в МКБ-10, но в МКБ-11 определението вече е по-подробно.
Описан е в главата: „Фактори, влияещи върху здравословното състояние или контакта със здравни услуги“. Тя включва причини, поради които хората се свързват със здравни услуги, но които не са класифицирани като заболявания или здравословни състояния. Професионалното прегаряне е дефинирано в МКБ-11 като "синдром, концептуализиран като резултат от хроничен стрес на работното място, който не е бил успешно управляван".
Характеризира се с три измерения:
- чувство за изчерпване на енергията или изтощение;
- повишена психическа дистанция от работата или чувство на негативизъм или цинизъм, свързани с работата;
- намалена професионална ефикасност.
Важно е да се знае, че прегарянето се отнася конкретно до явления в професионалния контекст и не трябва да се прилага за описание на преживявания в други области на живота.
Експерти от Световната здравна организация се канят да започнат разработването на насоки, основани на доказателства, за психичното благополучие на работното място. Все пак, експертите са категорични, че няма знак за равенство между бърнаута и депресията. Тя е вид заболяване и трябва да се лекува с терапия или с лекарства. 


Седемте признака

Едва ли има рязка граница между състоянията, които дават точни знаци кога е възникнало професионалното прегряване или кога човек осъзнава дали дадено негово състояние се дължи на бърнаута. Няма общ праг, над който всеки човек ще се изтощи - това е по-скоро индивидуален въпрос, тъй като всеки възприема и реагира на житейските събития по различен начин. Всеки читател може да си каже: "О, аз от години имам тези признаци". Но може и да каже:"А, появяват се, но не им обръщам внимани...". 
Все пак, експерти в тази област са очертали до известна степен някои признаци на това състояние:
- Тежко изтощение. Eдва можете да станете сутрин;
- Прекомерно натоварване. Дългите часове работа водят до стрес и пречат на тялото да се възстанови физически, а на ума да възстанови умствените си ресурси;
- Цинизъм; 
- Емоционално изтощителна работа;
- Липса на положителни емоции;
- Катастрофални мисли; 
- Деперсонализация.
Някои специалисти добавят и намалена продуктивност, негативна себеоценка на професионалната компетентност, съмнения за способността ефективно да изпълняват трудовите си ангажименти, дори склонност негативно да ценяват резултатите от работата си. Всичко това води до свиване на възможностите им да изпълняват пълноценно професионалните си задачи. 


В Европа

Няма конкретна директива в ЕС, посветена на професионалното прегряване. Темата е разгледана в контекста безопасността и здравето при работа, а страните членки транспонират съответните актове в националното си право. Психосоциалните рискове са поставени сред ключовите приоритети в европейската стратегическа рамка за здравословни и безопасни условия на труд 2021-2027 "Безопасност и здраве при работа в променящия се свят на труда". Всички европейски документи, свързани с темата, са подробно разгледани в разработката на БСК. Сред тях са В известен смисъл с изненада може да се види, че рамковото споразумение относно дистанционната работа е от 16 юли 2002 г. и  урежда работата от разстояние при равнопоставени условия (като организация на работата, работното време, защита на служебни данни, оборудване, разходи, безопасни и здравословни условия на труд и др.) с работата в офис. Рамковото споразумение относно стреса, свързан с работа, е от 8 октомври 2004 г., Рамковото споразумение за насилието и тормоза е от 26 април 2007 г... Разработени са и множество стандарти, ергономични принципи, свързани с психичното натоварване при работа, които са приети и в България. 

Къде сме ние?

Според някои проучвания българските работници и служители са в средата на европейската скала на засегнатите от бърнаут, според други сме на върха или в дъното й. Проучването на БСК сочи, че България е сред петте държави с най-висок риск от професионално прегаряне, а годишните загуби от обезщетения поради заболявания, свързани със стрес и бърнаут, възлизат на около 600 млн. лева годишно. Проучването показва, 40% от работещите българи страдат от симптоми на бърнаут. Но едва 20% от работодателите предприемат мерки за овладяване на процеса в предприятията им.
Все пак, данните сочат, че прегарянето на българските работници и служители е по-рядко от средното за Европа - 8% са в прегаряне, 19% са „на ръба“, 32% са го изпитвали в миналото, 35% - никога; общо 59% са били поне веднъж близо до прегаряне (при средно 66% за Европа).
Интересни са резултатите от анкетираните 1000 българи - 92% твърдят, че се интересуват от здравословен начин на живот, но на практика само 40% живеят здравословно. У нас 65% от анкетираните оценяват физическото си здраве като „добро/много добро“ при 56% средно за ЕС, независимо че много други проучвания стигат до извода, че българите са една от най-болните европейски нации. 
Втори сме след румънците с висока самооценка за психично здраве - 80% от българите го определят като „добро“ (при средно 64% за Европа). Но за никого не е тайна, че българинът никак не обича да търси подкрепа за подобряване или поддържане на психичното си здраве. Едва 11% активно търсят такава помощ при 17% средно за Европа. А 86% от запитаните българи са отговорили, че не търсят такава подкрепа. В голяма степен у нас тя все още е стигматизирана. От друга страна, над една трета от анкетираните са  скептични към ефективността й, а всеки пети го възпира цената на такава помощ.

Работата от разстояние

сякаш носи повече ползи на българските служители. Макар че (според проучването на БСК) тя обхваща част от 
работещите - 37% от анкетираните могат да работят поне частично от вкъщи, но 60% не могат. Докладваните ефекти са предимно положителни - по-добър баланс работа - личен 
живот (35%), по-малко стрес от пътуване (33%), по-висока продуктивност (32%), а близо една четвърт твърдят, че психичното им здраве се е подобрило. Разбира се, то си има и отрицателните страни като 
изолация (за 10% от запитаните), трудна мотивация (8%) и по-трудно „изключване“ след работа (8%).
Отчетлив е и друг проблем, който ДУМА неведнъж е засягала: доверието в здравната система. То е изключително крехко и според проучването на БСК едва 37% от българите са доволни от здравеопазването (при 58% средно за Европа), а само 28% смятат, че здравната ни система справедлива и осигурява равен достъп. Значителен дял от анкетираните (59%) не се чувстват адекватно подкрепени.